(Някои мисли за творчеството му, по случай 16 години от смъртта му)

Гочо Гочев

Гладът и страданията бяха вечен спътник в живота му. Израсъл в лишение, физически слаб и болезнено чувствителен, грубият живот го подкоси толкова млад, почти дете.

Творчеството му, хвърлено върху канавата на неговото непосилно всекидневие, буди заслужен възторг и пълни очите със сълзи на умиление и гордост. Песните му са цял подвиг - той ги пише в трамвая, в кръчмата, на улицата.

Липсва удобното кресло, работният кабинет се мести според случая, но затова пък сърцето гори в творчески пламък, съвестта е будна, разумът е бистър, душата е честна.

Всички тия качества създават от Христо Смирненски истински народен поет, хуморист и сатирик. Неговата еволюция в социал-политично отношение (отразена в творчеството му) е толкова бърза, щото в скоро време младият поет улавя пулса на живия живот.

Най-хубавите му песни, хуморески и сатири крият в себе си белезите на здрава реалистична лирика, на идейни хумор и сатира. От този художествен реализъм произтичат оная обич и обаяние, които хранят към него всички обективни и честни хора.

Заслужено днес, когато се издават специални броеве на всяка годишнина от смъртта му, цялата наша общественост, без разлика на десни и на леви му отдава заслужена почит, като участвува в списването им.

Наистина, всички не могат да го обичат, на мнозина той е чужд, нo би ли посмял някой да го отрече, да намали чара от песните му, да пречупи бодила на сатирата му. Песните му са в кръвта на народа, сатирата му е меч в ръката на честния общественик.

Христо Смиренски набразди пътя, по който тръгнаха десетки негови последователи, чието творчество е усилия за да приобщят поезията до народа, да я направят негов другар. В това отношение като народен поет той е близък до Ботева и Яворова, продължител на делото им.

Ядката в лириката, в хумора и сатирата му си остава социалният мотив. Неговият „Йохан” и до днес си остава ненадминат поетичен възторг за един голям борец, за един голям човек. Изразната мощ на стиха е в пълна хармония с мощта на героичната личност.

Социалният елемент е най-силно отразен във „Въглекопачи”, „Братчетата на Гаврош”, „Цветопродавачката”. „Въглекопачи” е нерадостната картина на орисията на рудокопача, който в морето от вечна тъма дълбае и кърти утробата на мощната майка земя:

„Надоле, надоле, надоле
в студените бездни слезни,
където тела полуголи
се гърчат край черни стени.”

Толкова изразност, толкова сила на стиха! Като че ли поетът сам кърти тия черни тежки пластове, като че ли сам гори прималял от страшната умора и жега на непосилен черен труд. Вижте сравнение: Бледата лампа на въглекопача ще бъде ярка заезда в тия тъмни юдоли, где няма ни нощ, ни дни.

В „Братчетата на Гаврош” поетът страда ведно с тия, що големият и разблуден град измита всяка вечер край булевардите.

Като хуморист и сатирик Смирненски сочи на една голяма плодовитост. Писал е повече от петстотин стихотворения по различните хумористични списания. Наистина, не всички от тях имат художественни ценности, затова и не всички са издадени (но младият поет е бил главен сътрудник на няколко списания и е трябвало да изкарва хляба си с риск да подбие художествената стойност на творчеството си! Най-често под псевдоним Ведбал той пише редовно в „Кво да е”, ,Българан”, „Сатър”, „Смях и сълзи”, „Маскарад”.

В хумора и сатирата му е отразена цялата наша политическа действителност. Партизанщината е разголена, осмяна, опозорена. Гнилото е на показ, нека го видят всички. Фокусът си остава политическа сатира. Неговите епитафии (или „Слова надгробни на водачи безподобни”) са художествени и релефи на тогавашните политически мъже.

„Музо, моя музо, музо по налъми,
всичко на земята пустота и сън е,
пустота в главата, глухота в душата,
шумна беше само тлъстата заплата.
Хората студени, критиката мерзка…
Музо, моя музо, музо министерска…”

Липсата на политически идеал, по-вярно политическата метаморфоза беше на мода. Политическия хамелеон е най-гнилата отрепка на болното време, на партизанщината и този политически хамелеон е осмян много майсторски. Той е „слънчев спектър”, ратай при всеки клуб, който чрез оранжевия кюп става храбър жилищен инспектор.

Жилото му не оставя и „Аристократ благодетел”, за когото животът е сметка и всички тайнствени игри са за власт, за пари:

„Долу всяка скучна маска.
Всички мъдрости - лъжи.
Под най-пъстрата окраска
сива глупост пак лежи;

под костюми златошити
вред разхождат се крадците.
Думба лумба, бим бам бум,
много хора - малко ум”.

Днес нашата поезия, в известна част чужда на народните неволи, се слави с много „звезди”, които могат да се поучат от песните на младежа Смирненски. Нека оставят сладкопойните птички и ароматните цветя на мира.

Нека да направят тази чест за перото си и го потопят в радостите и скърбите на човешкия живот. Тогава и песнитe на птиците ще бъдат по-радостни и ароматът на цветята по-ухаен.

в. „Завой”, г. 1. бр. 6., 10 юли 1939 г.