Делчо Василев

(По случай 22 год. от смъртта му)

Никой друг български поет след Ботьова не е изразил така дълбоко и така пламенно своята обич към бедните и сиромасите, както и огнената си вяра в социалната революция, единственото средство, което ще донесе край на робството и сиромашията, на неправдите и тиранията, както това направи поетът Смирненски, покосен твърде рано от „жълтата гостенка” и заслужено нарекан у нас и в чужбина - „най-добрият български пролетарски поет”.

Цялата поезия на вдъхновеният пролетарски поет е едно ботьовско възмущение и проклятие срещу силните на деня, срещу властимеющите, които се смятат призвани „свише” и които с робската си пета са смачквали винаги всяка човешка борба за правда и свобода!

И затова, когато четем поезията на Хр. Смирненски, която по кръв и по дух е ботьовска поезия, ние не можем да не изпитаме същото онова въздействие, което е оказвал и продължава да оказва върху нашите умове и сърца великанът на българската революционна поезия Хр. Ботьов.

И Смирненски като Ботьов подлага на безпощадно изобличение лъжата и лицемерието на богатите и силните, срещу които противопоставя свободните и горди души, които са без дом и без родина, без свои и близки, без каквито и да било средства за съществувание, освен с железната си воля да разрушат тоя кървав робски свят, изграден върху мъките, страданията и неволите на милионните народни маси.

Наред с това, и Смирненски, като Ботьов, постига в поетичните си откровения такива бисери, които остават единствени в нашата поезия: „Червените ескадрони”, „Цветарка”, „Йохан”, „Уличната жена”, „Жълтата гостенка” и пр.

Затова именно Хр. Смирненски ще надживее всички времена и условности и поезията му ще бъде вечен призив за борба на слабите срещу силните и на сиромасите срещу богатите, докле да се установи царството на правдата и на свободата по цялата земя!

——————–

сп. „Клас”, 21 юни 1945 г., подписано: Д. В.