Петър Карапетров

Петър Константинов Карапетров, български писател, е роден на 18.02.1900 г. в Казанлък в семейство на учител. Завършва гимназия в Стара Загора и право и дипломация в Софийския университет „Св. Климент Охридски” (1922). Специализира в Париж (1937). Директор е на Държавната печатница в София (1929-1930). Главен редактор на сп. „Нов свят” (1921-1926), на издателство „Древна България” (до края на 1935 - издало 160 книги) и на издателство „Български исторически романи” (до края на 1935 г. - 27 романа). Член на СБП. Първата си творба печата в библиотека „Искрица” (Казанлък) през 1921 г. Създател и уредник е на библиотека „Български исторически романи”, „Древна България” и „Периодическа историческа библиотека”. Автор на 132 книги - разкази, повести, романи. Псевдоними: Камен Каменов, Камен Чернокаменов, Черният Пиери и др. Съчинения: „Последните дни на Търново” (1926), „Смъртта на Беласица” (разказ, 1926), „Хан Крум” (1926), „Клокотница” (1927), „Към кръста” (1927), „За ханския престол” (повест, 1928), „Заговор” (1928), „Победна песен” (1928), „Богомили” (роман, 1929, 1936), „Кръстоносци” (1929), „Куманката” (1929), „Тангра” (повест, 1929), „Боят при Маркели” (1930), „Дъщерята на боила” (1930), „Дъщерята на Шишмана” (1930), „За вярата на дедите” (1930), „Мечът на хановете” (1930), „Последното сражение” (1930), „Последният жрец” (1931), „Прабългари” (1931), „Сердика” (1931), „Ханската наложница” (1931), „Година 679″ (1932), „Муската” (1932), „Славянският княз Пребъд” (1932), „Тракийски цар” (1932), „Елена, тайната на Балдуиновата кула” (1933), „Когато ханът се покръсти” (1933), „Елема” (исторически роман, 1933), „Размирни години. Исторически роман от 13 столетие” (роман в 2 тома, 1933), „Стари и нови времена” (1933), „Чудото” (1933), „Войводата Ивац” (1934), „Победа” (1934), „Родна азбука” (1934), „Слепият хан” (1934), „Смъртта на св. Кирил” (1934), „Ахелое” (1935), „Дионисий” (1935), „Победата при Българофигон” (1935), „Прабългари” (1935), „Първата обсада на Цариград” (1935), „Симеон пред Цариград” (1935), „Синовете Борисови” (1935), „Цар Симеон” (1935), „Царственият юноша” (1935), „Боян магесникът” (1936), „Васил Левски” (1936), „Великото народно събрание на Оборище” (1936), „Въстанието на княз Михаила” (1936), „Детелин войвода” (1936), „Индже войвода” (1936), „Кавхан Ишбул” (1936), „Коледна нощ през турското робство” (1936), „Любов, без която не можем” (разкази, 1936), „Опълченците” (1936), „Отец Паисий при Софроний Врачански” (1936), „Раковски - турски зет и войвода” (1936, 1941), „Сватбата на цар Петра” (1936), „Света Олга” (1936), „Смъртта на цар Симеон” (1936), „Балчик” (роман, 1937), „Белият конник” (1937), „Братоубийство” (1937), „Въстанието на комит Никола и синовете му” (1937), „Жертвени нощи” (роман, 1937), „Измама” (1937), „Небесни огньове” (1937), „Победата при Ихтиман” (1937), „Последна песен” (1937), „Свети цар Давид” (1937), „В мрежата на заговора” (1938), „Войводата Драган” (1938), „Войводата Никулица” (1938), „Въстанието на Воденчани” (1938), „Едноръкият” (1938), „Обсадата на Перник” (1938), „Изгревът на България” (разказ, 1939), „Каменният бог” (роман, 1939), „Кръвта говори” (1939), „Последни дни” (1939), „Смъртта на цар Самуил” (1939), „При куманите” (1939), „Среднощно видение” (1939), „Бягството на заложника” (1940), „Ирник” (1940), „Пленената царица” (1940), „Цареубийство” (1940), „Черната могила” (1940), „Възцаряването на Калояна” (1940), „Добруджа - люлка на българщината” (1941), „Ехото отвръща” (1941), „Железните хора в Цариград” (1941), „Кралят кръстоносец” (1941), „Северният гост” (1941), „Слепият вожд” (1941), „Смъртта на Ивайло” (1941), „Вярната стража” (1942), „Деспот Слав” (1942), „Детелин войвода” (исторически разкази, 1942), „Дъщерята на Йон Асеня” (1942), „Еретическият папа” (1942), „Заговорникът” (1942), „Измяната на рицарите” (1942), „Исперих” (1942), „Князът на Просек” (1942), „Майка и дъщеря” (1942), „Отплатата на кир Тодора” (1942), „Падение” (1942), „Севастократор Стрез” (1942), „Съд на богомилите” (1942), „Тайната на Асеновата крепост” (1942), „Три видения” (1942), „Бдин се брани” (1943), „Император Иваница Хубавий” (1943), „Крум побеждава” (1943), „Кубер, първият български владетел на Македония” (1943), „Малката императрица’ (1943), „Младият герой” (1943), „Някога и сега. Легенда за Латинските гробища” (1943), „Охридски легенди” (1943), „Сватбата на княгиня Елена” (1943), „Солун за България” (исторически разказ, 1943), „Старинни предания” (1943), „Хубавата Елена” (1943), „Царска изповед” (1943), „Царският гонец” (1943), „Царският коняр” (1943), „Славянско вече” (б. г.). Пише либретото за операта „Алцек” от Маестро Георги Атанасов (1930). Умира през 1980 г. Посмъртно са преиздадени „Исперих” (1980) и „Каменният бог” (2001).


Публикации:


Проза:

КОЛЕДЕН ГОСТ/ брой 85 юни 2016


Публицистика:

БЕЛГРАД ИЗПРАТИ НУШИЧ/ брой 109 септември 2018

ИВАН КИРИЛОВ ПОЧИНА/ брой 110 октомври 2018


Критика за Петър Карапетров:

„КАВХАН ИШБУЛ” ОТ ПЕТЪР КАРАПЕТРОВ/автор: Васил Каратеодоров/ брой 85 юни 2016

„ЖЕРТВЕНИТЕ НОЩИ” НА ПЕТЪР КАРАПЕТРОВ/ автор: Димитър Хаджитодоров/ брой 128 май 2020

ТИХОТО НЕПОКОРСТВО НА КНЯЗ ВЕНИАМИН/ автор: Димитър Хаджитодоров/ брой 131 октомври 2020

„ДИОНИСИЙ” - ИСТОРИЧЕСКИ РОМАН ОТ ПЕТЪР КАРАПЕТРОВ/ автор: Мирослав Минев/ брой 134 януари 2021

„ДИОНИСИЙ”, РОМАН ОТ П. КАРАПЕТРОВ/ автор: Васил Каратеодоров/ брой 134 януари 2021

„БОЯН МАГЕСНИКЪТ” ОТ ПЕТЪР КАРАПЕТРОВ/ автор: Васил Каратеодоров/ брой 135 февруари 2021

„ЛЮБОВ, БЕЗ КОЯТО НЕ МОЖЕМ” ОТ ПЕТЪР КАРАПЕТРОВ/ автор: Васил Каратеодоров/ брой 136 март 2021