Васил Каратеодоров

В новата си книга „Любов, без която не можем” Петър Карапетров е събрал десет от многото си разкази, пръснати по разни литературни списания и вестници, написани на сюжети из съвременната българска действителност.

Това са десет интересни широки картини из днешния живот в страната ни, разкриващи у писателя усет към хубав език, добра способност за белетристична композиция, типизация и псхилогически анализ.

Разказите на П. Карапетров в „Любов, без която не можем”, наистина, не претендират да обхващат от всички страни и да осветяват всички кътчета на съвременния ни живот.

Но те изнасят някои характерни особености от променената същност на гражданина след войната, разкриват някои противоречия в съвременното общество и рисуват отношенията на хората помежду си.

Всички разкази в сборника на П. Карапетров, както се вижда от самото му заглавие, имат една обединителна връзка: любовта, без която хората не могат в живота, любовта, която изпълва живота със съдържание, осмисля го, пречупва характерите, оформява личностите, издига над опошлената действителност, възвисява духа или го хвърля в мрачните бездни на падението.

Любовният конфликт в тези разкази е съдбовен, определя цялото битието на героите. За любовта героите на П. Карапетров не могат да говорят без вълнение.

Въпреки че всеки от тях изживява по различен начин своя любовен копнеж, в основата на тяхното отношение към любимата винаги е загнездена една силна чувствителност.

Сантиментални, а някога и романтични личности, героите в „Любов, без която не можем” издигат стремежа си към завладяване на женското сърце до най-важния стимул в тяхното съществувание. Кротичкото чувство у тях опожарява душата.

Те живеят и действат в едно особено психическо състояние: с обгорено сърце от любовния копнеж, бленуващи за мига на върховното щастие, когато ще могат да запазят единствено за себе си ласките на любимата жена, те забравят за окръжаващата ги действителност, дори намразват света.

Любовните отношения в разказите на П. Карапетров рядко завършват щастливо. Обикновено някакви непреодолими причини, някаква фаталност пречи на героите да познаят истинското щастие - и най-често това се отразява силно на психиката им: те стават мрачни, неспокойни, отчайват се и понякога пожелават смъртта.

Наред с еротична любов, в разказите на П. Карапетров има и любов към детето в семейството. Детето е обединително звено, мисълта за него дава сила на съпрузите да преодоляват житейските премеждия и конфликтите помежду си.

Разказите на П. Карапетров в „Любов, без която не можем” са написани на хубав език. В тях има жив диалог. Описанията на природата са сочни, оригинални.

——————————

в. „Литературен час”, г. 2, бр. 25, 3.03.1936 г.