Петър Карапетров

И той си отиде. Съвсем неочаквано смъртта го отнесе от нас, неговите колеги и приятели, за да ни остави в дълбока скръб по благия, кротък и много добър човек, по скъпия другар и даровит писател.

Вестта за неговата смърт стигна до нас така ненадейно, свари ни тъй неподготвени да я посрещнем, че всеки от нас и от онези, които го познаваха, още не могат да се опомнят от изненадата.

Криеше ли напоследък Иван Кирилов някаква мъка в себе си?

Може би напускането на съдийския стол, може би невъзможността да стане като други адвокат, или може би отровата, която изля над него едно провинциално вестниче!

Той не се оплака, той не каза лоша дума за никого и си отиде тъй, както и живя, с болка в себе си, прощаващ на всички.

Скромен, тих и знаещ да обича и цени, Иван Кирилов беше преди всичко един истински човек, човек с широко и добро сърце, разтворено за истината и справедливостта, отзивчиво за чуждите неволи и страдания, жадно за красота и любов.

И рядкост са писателите, които с такава човечност, с такава любов и с такова безкористие са служили на своето изкуство като Иван Кирилов.

Рядкост са хората, които така сърдечно са приласкавали своите съратници и събратя, а още по-голяма рядкост са тези, които с такава обич са се отнасяли към делото на твореца и културния работник.

Иван Кирилов беше истински влюбен в литературната работа.

Той дълбоко ценеше литературата и беше убеден, че единствено чрез художествената мисъл ще може да се превъзпита обществото в дух на човечност и красота, че само чрез литературата човешката душа може да се облагороди и пречисти, че тя може да даде крила на духа.

Затова и всичките му творчески замисли се въртяха около тая вяра, като пеперуда около буен и неугасим огън.

С перо и слово - винаги той се стремеше да насади тази своя вяра и в другите, да я втълпи на всички, като дълбоко лелееше мечтата, че все пак - когато и да е, рано или късно, днес или утре - обществото ще може да разбере истината, че само художествената мисъл е силата, която ще го приобщи към красотата и любовта.

Тези свои копнения и стремежи той отрази и в голямото си и разнообразно дело. Почти във всички свои творби - и в „Габарите”, и в „Презиподня”, и в „Маяци”, „Чучулига”, „Ново поколение”, „Чужди”, „Гергьовска приказка”, „По Руманя”, „Жерави”, „Силата на кръвта” - и в драми, романи, повести, легенди, разкази, и в статии, и в сказки - Иван Кирилов е роб на своята мечта за насаждане на обич между хората, неотстъпно се стреми да бъде верен страж на истината, да бъде носител на красота.

Писателската дейност за него не се изчерпваше само със строго наблюдаване и пресъздаване на житейските стълкновения, него повече го занимаваше мисълта и стремежът за издигане на живота до красотата, да посочи на хората идеали и идеи, достойни за следване и служене.

Загубата, която претърпява българската художествена литература със смъртта на Ив. Кирилов е голяма.

Жив, работоспособен и работлив, пълен с вяра в доброто, отзивчив към народните тежнения, Иван Кирилов остави скъпи спомени и едно завидно дело.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 9, бр. 336, 6.01.1937 г.