Петър Карапетров

Някога тя бе светица.

Някога тя бе мъченица: гонена, преследвана, осмивана, изгаряна. Днес не можем да си представим колко тежко е било за българския писател да си издаде книгата.

Но тогава лесно са се намирали спомоществуватели. Тогава имаше и друго: книгата, българската книга бе пазена и разнасяна като нещо свято.

След освобождението книгата на българския писател все още много трудно се издава.

Малцина са онези български писатели, които получават възнаграждение за своя художествен труд, и то много скромно възнаграждение.

Развитието на учебникарството подпомага и издаването на български книги.

Родната книга почва да успява със създаването на книгоиздателства, като големи търговски предприятия.

Но тиражът на книгата е все още ограничен.

Днес, при стопанска криза, при опасности за война, при много и разнообразни развлечения, излизат всяка година много български книги, и някои, колкото и странно да се види, печатани в по десет хиляди екземпляра.

Но колко от тъй издадените се пласирват? Едно значително число, макар и трудно, понякога много трудно. Книгата влиза и в училищната библиотека, и в общинската, в читалищата, детската, в семейството.

Книгата все още не е необходимости за българското семейство, особено родната книга.

Някои считат, че киното убива книгата. Не, киното може само да измени съдържанието и външния вид на книгата.

Киното много често събужда интерес към някои книги, особено когато тяхното съдържание е снето на филм. Не за повърхностния зрител: на него въобще не е била необходима книгата. Чрез прочитането на една преводна книга, на втора, на трета се явява и желанието за четиво. Тъй се идва и до родната книга.

Но киното променя вкуса на публиката, прави я по-взискателна. Бъдещето ще бъде на хубавото, дълбокото художествено произведение, написано по-кратко: малка съдържателна книга.

Радиото не ще убие вестника, не ще убие и книгата.

То ще изостри също вкуса на публиката.

Книгата е търговски артикул. И за нея играе роля рекламата.

Родната книга ще се нагоди по новите условия. Ще се нагоди и българският писател. Книгата все повече ще се търси. Ще почне да се чете и във влака, и в трамвая.

Туризмът ще помогне за разпространението на книгата: тя ще се носи от младежи и възрастни на полето, на планината. Ще се носи и в градините, и в сладкарниците, по плажовете и по курортните места.

Книгата има светло бъдеще: добрата и по съдържание и по вид книга. Ще дойде време, когато тя ще стане необходимост.

А сега трябват жертви от официални места и от обществото за нейното по-бързо развитие. За успеха на родната българска книга.

——————-

в. „Дума на българските писатели”, брой № 6, 02.1939 г.