„КАВХАН ИШБУЛ” ОТ ПЕТЪР КАРАПЕТРОВ

Васил Каратеодоров

След „Дионисий” Петър Карапетров ни поднася нов роман с историческо съдържание: „Кавхан Ишбул”. И както в предишната си творба, той отново ни въвежда в живота на една силна личност, която е сякаш избрана от съдбата да бди над успешното развитие на държавата и благополучието на народа.

И трябва с радост да се подчертае: и този роман е все така увлекателен и затрогващ, все така е наситен с романтика. При това той носи и нещо ново: построен е по-стегнато от „Дионисий”, действието се развива съвсем праволинейно, без писателят да отклонява вниманието си от главната задача, която си поставя за разрешение, психологическите анализи са разширени, а постъпките на героите - много сполучливо мотивирани.

П. Карапетров се е поблазнил от задачата да разкрие сърдечните трепети на този могъщ кавхан, чиято душа е разкъсвана между отечествения дълг и любовта.

Наистина, кавхан Ишбул напълно заслужава вниманието, което писателят му отделя.

Той е една от най-интересните фигури в историята на езическа България: пръв съветник на Омуртаг, върл гонител на християните и смел защитник на вярата в Бога-Небе, строител на водопроводи, настойник на хан Маламир, Ишбул се откроява като мъдър държавник и храбър воин.

Такъв израства той и в романа на П. Карапетров. Писателят е избрал една от важните страници в живота на Ишбул - времето, когато е настойник на Маламир; годините, когато е разгромил византийското християнско влияние в България и заляга здраво за вътрешното укрепване и нормализиране на държавата.

Преплитайки една занимателна любовна интрига, засилвайки конфликта между кавхана и хана, авторът дава цялостния образ на Ишбул.

В романа си Петър Карапетров се стреми, преди всичко, да осветли от всички страни изживяванията на кавхан Ишбул. Затова и образите на другите герои - на хан Маламир и на Светломира, двадесет и седмата жена на кавхана - са само щрихирани.

Но П. Карапетров е отделил грижа - и е успял - да пресъздаде историческата епоха в цялата й драматичност и монументалност.


в. „Литературен час”, г. 2, 16.10.1935 г.