Васил Каратеодоров

Новият роман на Петър Карапетров „Боян Магесникът”, излязъл няколко дена преди Нова година, има за център изживяванията, душевните конфликти и разочарованията на една от най-интересните и значителни личности от епохата преди първото заробване на България.

Радостно е, че този писател, утвърдил се вече в съзнанието на литературните ценители като творец с живо въображение и богати възможности, като художник със силно подчертано романтично-идеализиращо отношение към историята и с усет към крупните исторически събития, - радостно е, че той се зае с романизирането на битието на Боян Магесника.

Наистина, Вениамин, наречен магесник, най-малкият син на цар Симеон, рязко се отделя в страниците на нашата история.

И друг път снажната и полулегендарна фигура на Боян Магесникът е била обект на художествени построения в българската литература - и в поезията, и в романа: ту облъхана от мистицизъм, ту вкопчена здраво в историческата действителност, ту изрязана върху фона на легендарното.

Тук, в романа на Петър Карапетров, Магесникът отново израства - вече в друго осветление, въпреки че и в тая творба са използвани и легендата, и историческата правда, майсторски преплетени.

Има нещо ново: Магесникът е даден като вечно търсещ, зает с мисъл и дело да помогне за преуспяването на родината и винаги недоволен от собствените си ламтежи.

Петър Карапетров хвърля в душата на Вениамина семена на странна неудолетвореност, семена на незадоволство от духовните дирения и постижения, и го кара да премине - още от ранно детство - през всичките кръгове на тогавашния житейски ад, през истината и лъжата, през охолството и мизерията, през обичта, омразата, доброчестието, вярата, безверието и мъдростта, през красотата и подлостта, за да го остави в прегръдките на една любяща жена, с прозрението, че само чрез любовта той ще се спаси от ужаса на разрушението, което го окръжава, с прозрението, че ще се върне „чрез жената към изкуството, което е вечно и ще съществува, догдето съществува любовта.”

Наистина, един нов магесник в нашата художествена литература. Петър Карапетров го е сътворил с любов и жар. И понеже историческата истина по живота и делата му се кръстосва с легендата, и понеже данните из животописа му са оскъдни, съвсем оскъдни, дори по-оскъдни от всички други, които имаме за всяка друга личност от нашето средновековие, - той е дал воля на фантазията си, рисувайки го такъв, какъвто го е открил чрез творческата си интуиция.

Трябва обаче да се отбележи: романът му не е загубил нищо от художествената си приемливост.

Писателят е изследвал всичко най-внимателно, запазил е характерните белези на бита от времето на Петровото царуване, изучил е тогавашния живот, обичаите и нравите на епохата.

В романа „Боян Магесникът” се възправя картината на цялото време, - една широка картина, в която може да се види, в която се оглежда и безпомощността на цар Петра пред пристъпа на византийското влияние в България, и стремежът на Сурсувула да господарува над цар и боляри, и безогледното грабителство на първенците, и мизерията на простолюдието, и алчността на византийците, и безгрижието на епископи и монаси, и властното очарование на Мария-Ирина, и дворцовите интриги, и блясъкът, и нищетата - духовна и материална, създаваща благодатна почва за разпространение на ереси и за метежи.

„Боян Магесникът” е една сигурна стъпка напред в развитието на Петър Карапетров като писател.

Езикът тук е чист и сочен, психологическият анализ е задълбочен, характерите на героите са умело моделирани. Романът увлича.

——————————

в. „Литературен час”, г. 2, бр. 19, 22.01.1936 г.