Васил Каратеодоров

Художествената историческа литература у нас направи значителни завоевания през последните години и успя да спечели голям кръг на влияние в културния ни живот.

Един от сериозните пресъздатели на историческото ни минало е безспорно П. Карапетров, който отдавна спира вниманието на литературните ценители.

Карапетров е известен като творец, който притежава чувство за исторически ценното и съзнание за художествено-възпитателното в историята.

Неговото творчество сочи, че той търси пътища да се задълбочи в историческата мисия на своя народ, да прозре стремежите, които са го вдъхновявали, и да ги изнесе, за да запази и заякчи у съвременниците си връзката между далечното вчера и днес.

Новият роман на П. Карапетров „Дионисий” описва първите нахлувания на славянските в ромейските земи.

Още една далечна епоха, потъмняла под пепелта на вековете, се разкрива в целия си блясък пред читателя, - и омайват със странна сила чаровни и благородни образи от миналото, пленяват възвишени саможертви за благоденствието на сънародниците, трогват устреми към свобода, ламтежи за щастие.

Едно непрозирно було разкъсва писателят: тези, които не четат само за забава, могат да видят тук перипетиите на почти всички преселения на Балканския полуостроя.

„Дионисий” е повест на героичния човек, преминал в едно зимно утро скования в лед Истрос и повел безбройни пълчища към Хемус, за да ги засели върху къс плодородна земя в долината край Хеброс.

Център на художествените построения е стремежът към завладяване на земя, а носител на този стремеж е славянският предводител Добрент.

П. Карапетров умее да извлече от историята интересен сюжет и винаги да го оживи със забавна интрига. Също така трябва да се изтъкне и сложната проблематика, която писателят влага в творбата си.

Той не се задоволява само с подробно описание на преселението и спънките, които дружината среща в своя път, него най-вече вълнува задачата да изнесе културата, нравите и обичаите на цялата епоха, която е привлякла вниманието му.

Тази задача в „Дионисий” той постига по любопитен начин: предводителят Добрент, у когото са събрани най-съкровените въжделения на преселниците славяни в похода си от Истрос до Родопа, среща три различни жени, - и така, чрез любовта си, той се запознава и с други два свята - ромейския и тракийския.

Чрез Добрент, чрез неговите изживявания и при досега му с живота в ромейския град в планинското заселище на траките, П. Карапетров намира и средства да обрисува разслоенията в голямата империя, непокорството на различните племена в нея, стремежите и расовите особености на славяни, ромейци и траки.

Романът „Дионисий” се чете леко, с увлечение. Писателят е вложил усърдие да проучи основно бита и културата на епохата. Личи също така и грижата му да даде стегната композиция.

——————————

в. „Литературен час”, г. 7, 15.05.1935 г.