Литературен свят

Робърт Бърнс

Робърт Бърнс (1759–1796) е шотландски поет. Създал самобитна поезия, в която прославял труда, народа и свободата, безкористната и самоотвержена любов и приятелство. Автор на кантатата “Веселите бедняци” (1785), сатирични поеми (1785), гражданска и любовна лирика (стихотворенията “Дърво на свободата”, “Джон Ечемичното зърно”), сборника “Стихотворения, написани предимно на шотландски диалект” (1786), патриотичния химн „Шотландците, които имат”. Събрал и подготвил за издаване произведенията на шотландския поетичен и музикален фолклор, с който е тясно свързана неговата поезия.
Роден на 25 януари (по-късно национален празник на Шотландия) 1759 г. в село Алоуей (графство Ер) в семейството на селянина, фермер-арендатор, Уилям Бърнс и неговата жена – Агнес. Първо от седем деца. Получил прекрасно образование благодарение на баща си. От детство четял Библията, английските августиански поети (Поуп, Едисън, Суифт, Стил) и Шекспир. Започнал да пише стихове като ученик и работник във фермата. Робърт и брат му Гилбърт посещават две години училище. През 1765 баща му взел под аренда фермата Маунт Олифант, и Робърт от 12 годишен аргатувал като възрастен работник, не си дояждал и пренапрягал сърцето си. Четял всичко, което му попадало под ръка – от евтини брошурки до Шекспир и Милтън. В училище той слушал само английска реч, но от майка си, от старата прислуга и от споменатите брошурки се приобщил към езика на шотландските балади, песни и приказки.
В 1777 баща му се преместил във фермата Лохли близо до Тарбълтън, и за Робърт започнал нов живот. В Тарбълтън той си намерил допадаща му компания – през 1780 Бърнс и неговите приятели организирали «Клуб на старите ергени». През 1781 влязъл в масонска ложа. През 1783 започнал да записва в тетрадката си свои юношески стихове на диалект и високопарна проза. На 13 февруари 1784 починал баща му и с останалите от него пари Робърт и Гилбърт преместили семейството във фермата Мосгил близо до Мохлин. Връзката с прислужницата Бети Пейтън довела до раждането на дъщеря на 22 май 1785. Местният клир наложил на Бърнс епитимия за блудство. Впрочем Робърт Бърнс имал три незаконни дъщери от случайни и кратки връзки.
В началото на 1784 открил за себе си поезията на Р. Фъргюсън и разбрал, че шотландският език съвсем не е варварски и отмиращ диалект, а е способен да предаде всеки поетичен оттенък – от сатирата до лириката. Той развил традициите на Фъргюсън, особено в жанра на афористичната епиграма. Около 1785 Бърнс вече придобил някаква известност като автор на приятелски послания, драматични монолози и сатири.
През 1785 Бърнс се влюбва в Джийн Армър (1765–1854), дъщеря на мохлинския предприемач Дж. Армър. Бърнс й дал писмено «задължение» – документ, по шотландското право удостоверяващ фактически, макар и незаконен брак. Но репутацията на Бърнс била толкова лоша, че Армър скъсал «задължението» през април 1786 и отказал да вземе поета за зет. Още преди да се случи това унижение Бърнс решил да емигрира в Ямайка. Напечатаните в Килмарнок Стихотворения предимно на шотландски диалект (Poems, Chiefly in the Scottish Dialect) били пуснати за продажба на 1 август 1786. Половината тираж от 600 екземпляра бил изкупен от абонати, останалото се продало за няколко седмици. След това Бърнс бил приет в аристократичния литературен кръг на Единбург. Събрал, обработил и записал около двеста песни за шотландското музикално общество. Сам започнал да пише песни. Славата дошла бързо. Знатните господа разтворили пред него вратите си. Армър се отказал от иска. На 3 септември 1786 Джийн родила близнаци.
Местният елит посъветвал Бърнс да забрави за емигриране и да отиде в Единбург. Той пристигнал в столицата на 29 ноември и със съдействието на Дж. Кънингам и други сключил на 14 декември договор с издателя У. Крич. По време на зимния сезон Бърнс навлязъл бързо в светското общество. Покровителствали го «Каледонските ловци», членове на влиятелния клуб за избраници; на събрание на Великата масонска ложа на Шотландия Бърнс бил провъзгласен за «Бард на Каледония». Единбургското издание на Стихотворения (излязло на 21 април 1787) събрало около три хиляди абонати и донесло на Бърнс около 500 фунта, включително и сто гвинеи, срещу които той, послушвайки лош съвет, отстъпил на Крич авторските права. Около половината от спечелените пари отишли в помощ на Гилбърт и неговото семейство в Мосгил.
Преди отпътуването от Единбург през май Бърнс се запознал с Дж. Джонсън, полуграмотен гравьор и фанатичен любител на шотландската музика, който малко преди това бил издал първия брой на «Шотландски музикален музей» («The Scots Musical Museum»). От есента на 1787 до края на живота си Бърнс фактически бил редактор на това издание: събирал текстове и мелодии, допълвал запазилите се откъси със собствени строфи, загубените или непристойните текстове заменял със свои. Той така успял в това, че без документирани свидетелства често е невъзможно да се установи кои са народните текстове и кои са тези на Бърнс. За «Музея», а след 1792 за по-изтънчените, но и по-малко ярките «Избрани самобитни шотландски мелодии» («Select Collection of Original Scottish Airs», 1793–1805) на Дж. Томсън той написал над триста текста, всеки със свой мотив.
Бърнс се върнал като с триумф в Мохлин на 8 юли 1787. Армърови радушно го посрещнали и той възобновил отношенията си с Джийн. Но единбургската слугиня Пеги Камерън, родила дете от Бърнс, го дала под съд и той отново се отправил към Единбург.
Там на 4 декември той се запознал с образованата омъжена дама Агнес Маклхоуз. Три дни след това, прикован към постелята, започнал с «Кларинда», както тя сама се наричала, любовна преписка. Лекарят на Бърнс бил познат с Комисаря по акциза в Шотландия Р. Греъм. Узнавайки за желанието на поета да бъде акцизен чиновник, той се обърнал към Греъм, който разрешил на Бърнс да мине необходимото обучение. Поетът го завършил през пролетта на 1788 в Мохлин и Тарбълтън и на 14 юли получил диплома. Перспективата за алтернативен източник на доходи му дала смелост да подпише на 18 март контракт за аренда на фермата Елисленд.
Разбирайки, че Джийн пак е забременяла, родителите й я изгонили от къщи. Бърнс се върнал в Мохлин на 23 февруари 1788 и, съдейки по всичко, веднага я признал за своя жена, макар че църковният съд утвърдил брака им чак на 5 август. На 3 март Джийн родила близнаци, които скоро умрели. На 11 юни Бърнс започнал работа във фермата. През лятото на 1789 станало ясно, че в близко бъдеще Елисленд няма да донесе доход, и през октомври Бърнс с протекция получил длъжността данъчен чиновник на своя селски район. Той я изпълнявал прекрасно; през юли 1790 го преместили в Дъмфрис. През 1791 Бърнс се отказал от арендата на Елисленд, установил се в Дъмфрис и заживял със заплатата на акцизен чиновник.
Творческата работа на Бърнс през трите години в Елисленд се свеждала основно до текстове за «Музея», с едно сериозно изключение – повестта в стихове Тим О’Шентър (Tam O’Shanter). През 1789 Бърнс се запознал със събирача на антики Фр. Гроуз, който тогава съставял двутомната си антология Шотландска старина (The Antiquities of Scotland). Поетът предложил да му даде за антологията гравюра с изображението на църквата в Алоуей и получил съгласие – при условие че Бърнс ще напише към гравюрата легенда за вещиците в Шотландия. Така била създадена една от най-добрите балади в историята на литературата.
Междувременно се разгорели страсти около “великата френска революция”, която Бърнс приел с ентусиазъм. Били направени разследвания за лоялността на държавните служители. През декември 1792 срещу Бърнс се събрали толкова доноси, че в Дъмфрис пристигнал главният акцизен чиновник Уилям Корбет, за да проведе лично разследване. Старанията на Корбет и Греъм завършили с това, че Бърнс не бил наказан. Както и преди възнамерявали да го издигат в службата, но през 1795 здравето му се влошило: ревматизмът оказал влияние на слабото му от детство сърце. Седмица преди смъртта си Бърнс едва не попаднал в затвора за дългове. Починал на 21 юли 1796 г.
Бърнс е превъзнасян като поет на романтизма – във всекидневния и литературния смисъл на това определение. Но мирогледът на Бърнс се основава на здравия практицизъм на селяните, сред които израства. В действителност той няма нищо общо с романтизма. Напротив, неговото творчество ознаменувало последния разцвет на шотландската поезия на роден език – поезия лирична, земна, сатирична, понякога буйна, традициите на която били поставени от Р. Хенрисън (ок. 1430 – ок. 1500) и Уилям Дънбар (ок. 1460 – ок. 1530), забравени в епохата на Реформацията и възродени през 18 век от А. Рамзей и Р. Фъргюсън. На български е превеждан от Владимир Свинтила, Христо Ковачевски, Людмила Караславова и др.