ПЕСЕН – СВИРНИ, О, ЗНАК ДАЙ АЗ СЪМ С ТЕБ, ЛЮБОВ
превод: Людмила Караславова
ПЕСЕН
Свирни, о, знак дай аз съм с теб, любов.
Викни, аз съм в плен твой и тук, любов.
А тате и мама крещят – луда съм!
Обаче аз, Джини, съм с теб, любов.
Ослушвай се много като идваш тук.
По стълбата тайна не качва се друг.
Щом някой те зърне, че идеш при мен
и пита дали отиваш при Джен,
кажи: Не познавам никаква Джен!
Свирни, о, знак дай аз съм с теб, любов.
Викни, аз съм в плен твой и тук, любов.
А тате и мама крещят – луда съм!
Обаче аз, Джини, съм с теб, любов.
Към църква ли тръгна или на пазар,
щом срещнеш ме ти, отмини като цар
край блясъка светъл на мойте очи.
Недей ме загрижва, не ме мъчи –
че облачна ръж са твойте очи!
Свирни, о, знак дай ми – съм с теб, любов.
Викни, аз съм в плен твой и тук, любов.
А тате и мама крещят – луда съм!
Обаче аз, Джини, съм с теб, любов.
И нека тях всички – съвсем до един –
да убедиш ти, че не съм твойта Джин!
Тогава решително, кратко и в миг
сърцето ти бурно – пред моя лик
ще бие по-силно даже от вик!
O WHISTLE, AND I’LL COME TO YE, MY LAD
(1793; tune traditional.)
O whistle, and I’ll come to ye, my lad,
O whistle, and I’ll come to ye, my lad;
Tho’ father, and mother, and a’ should gae mad,
Thy Jeanie will venture wi’ ye, my lad.
But warily tent, when ye come to court me,
And come nae unless the back-yett be a-jee;
Syne up the back-style, and let naebody see,
And come as ye were na comin’ to me –
And come as ye were na comin’ to me.
O whistle, &c.
At kirk, or at market, whene’er ye meet me,
Gang by me as tho’ that ye car’d na a flie;
But steal me a blink o’ your bonie black e’e,
Yet look as ye were na lookin’ at me,
Yet look as ye were na lookin’ at me.
O whistle, &c.
Ay vow and protest that ye care na for me,
And whyles ye may lightly my beauty a wee;
But court nae anither, tho’ jokin ye be,
For fear that she wyle your fancy frae me –
For fear that she wyle your fancy frae me.
O whistle, &c.
ЗА ТВОЕ ЗДРАВЕ ТОСТ, ЛЮБИМА
За твое здраве вдигам тост
и лека нощ, любима!
Не ща да бъда вечен гост
във твоята градина!
О, не мисли, мой розов цвят,
без теб че ще живея!
Кълна се в тоз грижовен свят,
че все за теб ще пея!
Изричаш с чудна свобода,
че да се жениш – няма!
А време аз пък, за беда,
за губене – си нямам!
Знам, че родът ти твой сега
с друг някой преговаря.
И знам, че слага ми рога
съдбата изневяра…
Знам, че наричат ме голтак!
Но туй не ме смущава.
Свободен съм, и още как:
голтак – се не продава!
Е – здраве! – моят скъп имот.
Защо ми е да прося,
докато труд, любов, живот –
с ръце и разум нося!
Но птиците със цвят пернат
за теб са по-прекрасни.
Нащрек съм – моят свят крилат
със тях да се не срасне!
Но както и да е… Среднощ
пак – в твоя двор ще стъпя.
За влюбен мъж не струва грош
умората – от пътя!
SONG – HERE’S TO THY HEALTH
Tune – “Laggan Burn.”
Here’s to thy health, my bonie lass,
Gude nicht and joy be wi’ thee;
I’ll come nae mair to thy bower-door,
To tell thee that I lo’e thee.
O dinna think, my pretty pink,
But I can live without thee:
I vow and swear I dinna care,
How lang ye look about ye.
Thou’rt aye sae free informing me,
Thou hast nae mind to marry;
I’ll be as free informing thee,
Nae time hae I to tarry:
I ken thy frien’s try ilka means
Frae wedlock to delay thee;
Depending on some higher chance,
But fortune may betray thee.
I ken they scorn my low estate,
But that does never grieve me;
For I’m as free as any he;
Sma’ siller will relieve me.
I’ll count my health my greatest wealth,
Sae lang as I’ll enjoy it;
I’ll fear nae scant, I’ll bode nae want,
As lang’s I get employment.
But far off fowls hae feathers fair,
And, aye until ye try them,
Tho’ they seem fair, still have a care;
They may prove waur than I am.
But at twal’ at night, when the moon shines bright,
My dear, I’ll come and see thee;
For the man that loves his mistress weel,
Nae travel makes him weary.
МОЯТ МОМЪК – ВЪГЛИЩАРЯТ
- Прекрасна! Где живееш ти?
Кажи ми свойто име!
- Аз Джин съм – отговори ти. –
На въглищаря съм любима!
Аз Джин съм – отговори ти, –
на въглищаря съм любима!
- Виж там онези долини,
където слънце свети!
Ще бъдат твои, Джини, и
аз твой, но с мен да си навеки!
Ще бъдат твои, Джини, и
аз – твой, ако си с мен навеки!
Ще те нагиздя! Съм богат!
О, ще те издокарам
със накити и във брокат!
Но да забравиш въглищаря!
С куп накити и с плат – брокат,
но забрави го въглищаря!
- Ще имаш слънчевия дар
от мене – приеми го!
- Обичам своя въглищар!
Надявам се, че туй ти стига!
Обичам тоя въглищар!
Додея ми от тебе! Стига!
- Пет пени вземам аз на ден,
и в нощ една ги харча!
- На моя момък уморен
богатство чуждо ще нагарча!
На нара негов – твърд, студен –
ще топля свойто въглищарче!
С обич за обич, мисля аз –
разплаща се сърцето.
За въглищаря мой е час
да ме спечели днес, че ето –
открих: не са парите власт,
а че властта е на сърцето!
MY COLLIER LADDIE
“Whare live ye, my bonie lass?
And tell me what they ca’ ye;”
“My name,” she says, “is mistress Jean,
And I follow the Collier laddie.”
“My name, she says, &c.
“See you not yon hills and dales
The sun shines on sae brawlie;
They a’ are mine, and they shall be thine,
Gin ye’ll leave your Collier laddie.
“They a’ are mine, &c.
“Ye shall gang in gay attire,
Weel buskit up sae gaudy;
And ane to wait on every hand,
Gin ye’ll leave your Collier laddie.”
“And ane to wait, &c.
“Tho’ ye had a’ the sun shines on,
And the earth conceals sae lowly,
I wad turn my back on you and it a’,
And embrace my Collier laddie.
“I wad turn my back, &c.
“I can win my five pennies in a day,
An’ spen’t at night fu’ brawlie:
And make my bed in the collier’s neuk,
And lie down wi’ my Collier laddie.
“And make my bed, &c.
“Love for love is the bargain for me,
Tho’ the wee cot-house should haud me;
and the warld before me to win my bread,
And fair fa’ my Collier laddie!”
“And the warld before me, &c.
МАЛКА СЪМ, ЗА ДА СЕ ЖЕНЯ
На мама съм едничка, сър!
И тез покани – всеки час –
ме отегчават чак до смърт:
да бъда с някой или с вас!
И ви подавам, мистър – знак:
че се не жъне млечен клас!
Не съм дорасла, сър, за брак.
От майка имам нужда аз!
Днес бе денят на Вси Светии
и в тоз ден вярвам, та макър
да виждам, че без грях сте вий –
ако сте с мен в леглото, сър!
Та ви го казвам, мистър пак:
да, зрънце съм – от млечен клас,
и недорасла хич – за брак!
От майка имам нужда аз!
Но… ако кривнеш, сър насам,
щом лятото ми разцъфти –
ще ти река, защото знам:
греда от лед ще ни дели!
Та ти повтарям, мистър пак:
че се не жъне млечен клас!
Преди да дорастеш до брак,
ще те подмина – зряла – аз!
I’M O’ER YOUNG TO MARRY YET
Chorus:
- I’m o’er young, I’m o’er young,
I’m o’er young to marry yet;
I’m o’er young, ‘twad be a sin
To tak me frae my mammy yet.
I am my mammny’s ae bairn,
Wi’ unco folk I weary, sir;
And lying in a man’s bed,
I’m fley’d it mak me eerie, sir.
I’m o’er young, &c.
My mammie coft me a new gown,
The kirk maun hae the gracing o’t;
Were I to lie wi’ you, kind Sir,
I’m feared ye’d spoil the lacing o’t.
I’m o’er young, &c.
Hallowmass is come and gane,
The nights are lang in winter, sir,
And you an’ I in ae bed,
In trowth, I dare na venture, sir.
I’m o’er young, &c.
Fu’ loud an’ shill the frosty wind
Blaws thro’ the leafless timmer, sir;
But if ye come this gate again;
I’ll aulder be gin simmer, sir.
I’m o’er young, &c.
ШОТЛАНДСКИ МОМЪК
Тя:
От него по-добър не знам –
чуден момък! И – шотландец!
С наметка, строен и голям –
веселяк шотландец!
И носи синьо кепе той –
този момък мой шотландец,
сърце на крал и на герой!
Чуден, да – шотландец!
Той:
Тромпета и канона чуй,
хей, девойче от полето!
Могилите реват, ти чуй –
моме от полето!
Мен чест и слава ме зоват,
о, прекрасна, от полето –
за крал и свобода – на път,
цвете от полето!
Тя:
Ще хукне слънцето назад,
мили момко, мой шотландец –
ако не тръгнеш в тази рат,
о, най-смел шотландец!
Ти славата за теб вземи –
смели момко, мой шотландец!
На краля скиптъра върни –
чуден смел шотландец!
THE HIGHLAND LADDIE
The bonniest lad that e’er I saw,
Bonnie laddie, Highland laddie,
Wore a plaid, and was fu’ braw,
Bonnie Highland laddie.
On his head a bonnet blue,
Bonnie laddie, Highland laddie;
His royal heart was firm and true,
Bonnie Highland laddie.
Trumpets sound, and cannons roar,
Bonnie lassie; Lowland lassie;
And a’ the hills wi’ echoes roar,
Bonnie Lowland lassie.
Glory, honour, now invite,
Bonnie lassie, Lowland lassie,
For freedom and my king to fight,
Bonnie Lowland lassie.
The sun a backward course shall take,
Bonnie laddie, Highland laddie,
Ere aught thy manly courage shake,
Bonnie Highland laddie.
Go, for yourself procure renown,
Bonnie laddie, Highland laddie;
And for your lawful king, his crown,
Bonnie Highland laddie.
ЕЛА НАСРЕД РЪЖТА
Ела насред ръжта, о, скитнико,
поскитай из ръжта!
Тя вдигнала е свойта фустичка,
виж, пречи й дъжда.
Там Джени в дъжд е, мокра цялата –
тъй суха в него е.
Тя плиснала е свойта фустичка
в дъждовното небе.
Ти не мисли, че нейде някому
ще хрумне през нощта –
че се целувал някой с някого
в дъжда насред ръжта.
За да целунеш ти мечтаната
веднъж, веднъж поне –
легни си на ръжта в поляната
под мокрото небе!
Или в долчинка край рекичката,
макар че ръж не е –
прегръщай любовта си, всичката,
порад ръжта поне.
И не мисли, че нейде някому
ще хрумнат тез неща.
Отивай към ръжта, приятелю –
нагазвай във ръжта!
COMIN THRO’ THE RYE
O, Jenny’s a’ weet, poor body,
Jenny’s seldom dry:
She draigl’t a’ her petticoatie,
Comin thro’ the rye!
Comin thro’ the rye, poor body,
Comin thro’ the rye,
She draigl’t a’ her petticoatie,
Comin thro’ the rye!
Gin a body meet a body
Comin thro’ the rye,
Gin a body kiss a body,
Need a body cry?
Gin a body meet a body
Comin thro’ the glen,
Gin a body kiss a body,
Need the warl’ ken?
Gin a body meet a body
Comin thro’ the grain;
Gin a body kiss a body,
The thing’s a body’s ain.
ПЕСЕН. НА ГОСПОЖИЦА В.А.
Зелена вечер, хълм – с роса;
трепти фасулът от зефир,
тежат оперлени листа
от аромат – надлъж и шир.
Във всяко долче цвърка дрозд,
природата – набъбнал грозд –
ехти – по-крехка от емайл,
сред хълмовете Белокмайл.
С безгрижна стъпка скитах там –
от красоти развеселен,
когато – как, отде – не знам –
девойка се яви пред мен…
Бе с поглед – утринно око,
и с лик на лилия – през май!
Съзрях – тежко ми и горко –
мечтата си сред Белокмайл!
Е чудо – в пролет – заранта
градините като цъфтят
и есенната дивота –
преди листата да заспят!
На Бог от даровете, знам –
жената дар е най-голям,
та е за мен най-скъпа, най –
любимата от Белокмайл!
О, ако бе от село тя,
и аз – селяк и момък смел –
със роклята й, на цветя,
отвел я бих в нивята с хмел.
Ще е красиво всичко, щом
Шотландия ще ни е дом.
И ще се трудя до безкрай
за милата от Белокмайл!
Дали тогава гордостта
и жаждата ни за злато,
не ще ми сторят безчестта
честта да отклоня към зло?
Дай Боже! – село сред гора,
стада, една жена добра,
любов и плуг, орящ безкрай
полетата на Белокмайл!
SONG. ON MISS W.A.
Or The Bony Lass o’ Ballochmyle
’Twas ev’n, the dewy fields were green,
On ev’ry blade the pearls hang,
The Zephyr wanton’d round the bean,
And bore its fragrant sweets alang;
In ev’ry glen the Mavis sang,
All nature list’ning seem’d the while;
Except where greenwood Echos rang
Amang the braes o’ Ballochmyle.
With careless step I onward stray’d,
My heart rejoic’d in Nature’s joy,
When, musing in a lonely glade,
A maiden fair I chanc’d to spy:
Her look was like the Morning’s eye,
Her air like Nature’s vernal smile,
The lilies’ hue and roses’ die
Bespoke the Lass o’ Ballochmyle.
Fair is a morn in flow’ry May,
And sweet an ev’n in Autumn mild;
When roving through the garden gay,
Or wand’ring in the lonely wild;
But Woman, Nature’s darling child,
There all her charms she does compile,
And all her other works are foil’d
By th’ bony Lass o’ Ballochmyle.
O if she were a country Maid,
And I the happy country Swain!
Though shelt’red in the lowest shed
That ever rose on Scotia’s plain:
Through weary Winter’s wind and rain,
With joy, with rapture I would toil,
And nightly to my bosom strain
The bony Lass o’ Ballochmyle.
Then Pride might climb the slipp’ry steep
Where fame and honors lofty shine:
And Thirst of gold might tempt the deep
Or downward seek the Indian mine:
Give me the Cot below the pine,
To tend the flocks or till the soil,
And ev’ry day has joys divine
With th’ bony Lass o’ Ballochmyle.
ПЕСЕН
I.
От теб, Елиза, тръгвам аз –
от теб, мой роден бряг.
Зла участ ни разделя нас –
в море от рев и мрак!
Но никой бурен океан
не ще ме отдели –
с душа, сърце, любов и блян
от теб, ни зли мъгли.
II.
Елиза! Сбогом, скъпа ти
девойко! Чувам аз –
“Не ще се видим пак, прости!”
ми шепне твоят глас.
В най-сетния ми пулс – Смъртта
когато ме плени,
мой сетен спомен и сълза,
Елиза, ще си ти!
SONG – FAREWELL TO ELIZA
tune – “Gilderoy.”
From thee, Eliza, I must go,
And from my native shore;
The cruel fates between us throw
A boundless ocean’s roar:
But boundless oceans, roaring wide,
Between my love and me,
They never, never can divide
My heart and soul from thee.
Farewell, farewell, Eliza dear,
The maid that I adore!
A boding voice is in mine ear,
We part to meet no more!
But the latest throb that leaves my heart,
While Death stands victor by, –
That throb, Eliza, is thy part,
And thine that latest sigh!
ДЕВОЙКАТА, КОЯТО МИ ЗАСТЛА ЛЕГЛОТО
Когато – в януарски студ
с мен Севера на път пое,
и вятърът когато – лют –
подслона мой със вой отне –
за Божий предобър късмет
пресрещна ме насред нощта
една девойка с образ блед,
и в своя дом прибра ме тя.
Бях смаян… И с дълбок поклон
благодарих най-чисто аз,
с надежда тайна – в тоя дом
легло да ми застели – таз!
На шир и длъж го тя постла,
от чашата вино отпи
и махна с бялата ръка,
и рече: – Гостът ми да спи!
Тя грабна пламналата свещ
и бърже с нея хукна вън.
- Възглавница… да ми дадеш? –
извиках аз. – Тъй нямам сън!
С възглавницата дойде в миг
и я зад мен положи тя.
Да не целуне този лик –
устата моя не успя.
Понечих… – Ти се отдръпни,
ако ме жалиш! – изшептя.
- Със неучтивост не скверни
девичата ми чистота!
…С коси бе – филигран злато,
и зъби – бисер маргарит,
две лилии – в сълзи вино –
страните й… Бокал непит.
Бе с гръд – две преспи хукнал сняг,
нозе и длани – мрамор бял.
И ни светлик, и нито мрак –
не бе ги досега владял.
…Целувах я, и още – аз!
Тя млъкна, чакайки деня.
Между копнеж и жал бе таз,
която сложи ме да спя.
Когато сипна се зора,
помолих я да ми прости.
Поруменя, но рече тя:
- Озлочести ме, момко, ти!
И почнах да ги пия аз
сълзите й със дъх солен
мълвейки – как ще плаче таз,
постлала ми легло на мен?
Тогаз тя взе холандски лен –
за мене ризи да крои…
Честита – казах да е с мен –
която тъй ме покори,
тя, дето ми постла легло,
прекрасната! – легло – за мен!
До сетен дъх, в добро и зло,
ще си я спомням нощ и ден!
THE LASS THET MADE THE BED TO ME
When Januar’ wind was blawing cauld,
As to the north I took my way,
The mirksome night did me enfauld,
I knew na where to lodge till day:
By my gude luck a maid I met,
Just in the middle o’ my care,
And kindly she did me invite
To walk into a chamber fair.
I bow’d fu’ low unto this maid,
And thank’d her for her courtesie;
I bow’d fu’ low unto this maid,
An’ bade her make a bed to me;
She made the bed baith large and wide,
Wi’ twa white hands she spread it doun;
She put the cup to her rosy lips,
And drank – „Young man, now sleep ye soun’.”
Chorus-The bonie lass made the bed to me,
The braw lass made the bed to me,
I’ll ne’er forget till the day I die,
The lass that made the bed to me.
She snatch’d the candle in her hand,
And frae my chamber went wi’ speed;
But I call’d her quickly back again,
To lay some mair below my head:
A cod she laid below my head,
And served me with due respect,
And, to salute her wi’ a kiss,
I put my arms about her neck.
The bonie lass, &c.
“Haud aff your hands, young man!” she said,
“And dinna sae uncivil be;
Gif ye hae ony luve for me,
O wrang na my virginitie.”
Her hair was like the links o’ gowd,
Her teeth were like the ivorie,
Her cheeks like lilies dipt in wine,
The lass that made the bed to me:
The bonie lass, &c.
Her bosom was the driven snaw,
Twa drifted heaps sae fair to see;
Her limbs the polish’d marble stane,
The lass that made the bed to me.
I kiss’d her o’er and o’er again,
And aye she wist na what to say:
I laid her ‘tween me and the wa’;
The lassie thocht na lang till day.
The bonie lass, &c.
Upon the morrow when we raise,
I thank’d her for her courtesie;
But aye she blush’d and aye she sigh’d,
And said, “Alas, ye’ve ruin’d me.”
I claps’d her waist, and kiss’d her syne,
While the tear stood twinkling in her e’e;
I said, my lassie, dinna cry.
For ye aye shall make the bed to me.
The bonie lass, &c.
She took her mither’s holland sheets,
An’ made them a’ in sarks to me;
Blythe and merry may she be,
The lass that made the bed to me.
Chorus-The bonie lass made the bed to me,
The braw lass made the bed to me.
I’ll ne’er forget till the day I die,
The lass that made the bed to me.
