Робърт Бърнс

превод: Росица Станева

Любов, червена роза,
през юни как цъфтиш,
ти песен си в сърцето,
по пътя ми звънтиш.

От всичко най си хубава,
но кой ще разбере?
В теб вечно ще съм влюбен.
Пресъхва ли море?

Морето не пресъхва,
гранитът все е твърд,
а бяга, тича пясъкът,
не спира своя път.

Любима, не отглеждай мрак
и болка във гръдта.
При теб ще се завърна пак,
обиколил света.