НОВОГОДИШЕН ПОЗДРАВ ОТ СТАРИЯ ФЕРМЕР…
превод: Людмила Караславова
НОВОГОДИШЕН ПОЗДРАВ ОТ СТАРИЯ ФЕРМЕР КЪМ НЕГОВАТА СТАРА КОБИЛА МЕГИ, И НА КОЯТО ТОЙ НАЙ-РАНО В ЗАРАНТА НА НОВАТА ГОДИНА Й ДАДЕ ШЕПА НЕВЪРШАНО ЗЪРНО – НА НЕЯ ПЪРВОМ
Честит ти празник, Меги! Мила!
Овес – е шепата ми скрила.
За шпори вече нямаш сила –
със тоз юлар…
А беше ти такваз кобила –
от Бога дар!
Сега си скръбна и разбита –
заесеняла маргарита…
И в краските на планините –
в галопен бяг
обагрили те нявга – скитат
петна от сняг…
Веднъж спечели първенството –
ти помниш ли? Земя – защото
бе газила, преди окото
да я съзре!
Надлитна гьола извисоко –
като с криле!
Двайсет и девет! – са години,
откакто онзи ден отмина…
За марки май – петдесетина
те взех тогаз?
Грам-злато – за Непобедимост
похарчих аз!
Тогаз – ухажвах мойта Джини!
И яздеше Джин твойта Мини –
дете на щерка ти, и син й…
Ти бе така
внимателна към нас! Години –
като река!
Та – цвилейки – за миг ни стигна!
На задните крака се вдигна!
(Джин яздеше – тя, мойта свидна
с девичи дъх!
В Кайл Стюарт перчех се завидно
с вас двете!… Ъх!)
Ти и сега си годна, божем!
Но бягът ти е невъзможен!
И като кораб разтревожен
ударил в бряг –
се клатиш с тропот уталожен,
на морен крак…
А бях млад-луд, ти – млада-луда!
И в панаирната заблуда
с теб оцелявахме по чудо:
овес и хляб
да найдем – бе въпрос най-труден
в света богат!
С овес – когато теб заситех,
и себе си – с платено-пито –
хвърчахме с гриви и копита –
почти орли!
Съперница на Мег не вникна
в сърцето ми!
Ни гончето – със хълбок хлътнал –
във шест шотландски мили пътни
не може, Меги, да те гътне.
Че “Жартиер”
спечели – без камшик, но с тътнещ,
щур териер!
На ден по единайсет часа
орях – плугът да не ръждяса.
Ти – вляво впрегната – порасна
сред пръст и сняг.
По четвърт акър в ден, прекрасна!
От мрак – до мрак…
Пред ралото не спря се, мила,
опашка вирнала, и сила
гръдта ти пълнеше… Кобила
мечта – бе ти!
Тръст нивите уж бе надвила –
надви я ти!
Сподиреше ли ни късмета
студът в ръжта да се разшета –
не мигваше ти дни наред и –
тъй както мен –
мечтаеше си, Меги клета –
прост летен ден.
В каруца, плуг, в каляска – впряга
еднакво, Меги – ти приляга!
Зад тебе хълмовете лягат
като пред сън!
Пребродихме Шотландско, драга –
с подкова-звън…
Сега мой плуг – е твойта челяд:
двайсет и осем коня смели!
Богатството ми ти – спечели,
а не – човек:
с над трийсет лири грижи бели
дари ме, Мег!
В борбата за живот световна,
течаха истини лъжовни
на тежък труд и дни любовни –
живот нелек.
Но внесохме, макар и скромно –
свой дял… Да – Мег?
Ти гладна – Мег, не ще останеш
във старините си терзани!
Виж, скътах в длани – най-отбрани
зрънца овес!
Те мяра са за любовта ми
към теб – до днес!
Ех, уморихме се ний с тебе!
Но виж – върха там – бял и леден –
с въже – към края неугледен
как тегли, да –
духа ни горд, с дъха последен –
Върха, Мег, да.
THE AULD FARMER’S NEW-YEAR-MORNING SALUTATION TO HIS AULD MARE, MAGGIE
A Guid New-year I wish thee, Maggie!
Hae, there’s a ripp to thy auld baggie:
Tho’ thou’s howe-backit now, an’ knaggie,
I’ve seen the day
Thou could hae gaen like ony staggie,
Out-owre the lay.
Tho’ now thou’s dowie, stiff, an’ crazy,
An’ thy auld hide as white’s a daisie,
I’ve seen thee dappl’t, sleek an’ glaizie,
A bonie gray:
He should been tight that daur’t to raize thee,
Ance in a day.
Thou ance was i’ the foremost rank,
A filly buirdly, steeve, an’ swank;
An’ set weel down a shapely shank,
As e’er tread yird;
An’ could hae flown out-owre a stank,
Like ony bird.
It’s now some nine-an’-twenty year,
Sin’ thou was my guid-father’s mear;
He gied me thee, o’ tocher clear,
An’ fifty mark;
Tho’ it was sma’, ’twas weel-won gear,
An’ thou was stark.
When first I gaed to woo my Jenny,
Ye then was trotting wi’ your minnie:
Tho’ ye was trickie, slee, an’ funnie,
Ye ne’er was donsie;
But hamely, tawie, quiet, an’ cannie,
An’ unco sonsie.
That day, ye pranc’d wi’ muckle pride,
When ye bure hame my bonie bride:
An’ sweet an’ gracefu’ she did ride,
Wi’ maiden air!
Kyle-Stewart I could bragged wide
For sic a pair.
Tho’ now ye dow but hoyte and hobble,
An’ wintle like a saumont coble,
That day, ye was a jinker noble,
For heels an’ win’!
An’ ran them till they a’ did wauble,
Far, far, behin’!
When thou an’ I were young an’ skeigh,
An’ stable-meals at fairs were dreigh,
How thou wad prance, and snore, an’ skreigh
An’ tak the road!
Town’s-bodies ran, an’ stood abeigh,
An’ ca’t thee mad.
When thou was corn’t, an’ I was mellow,
We took the road aye like a swallow:
At brooses thou had ne’er a fellow,
For pith an’ speed;
But ev’ry tail thou pay’t them hollowm
Whare’er thou gaed.
The sma’, droop-rumpl’t, hunter cattle
Might aiblins waur’t thee for a brattle;
But sax Scotch mile, thou try’t their mettle,
An’ gar’t them whaizle:
Nae whip nor spur, but just a wattle
O’ saugh or hazel.
Thou was a noble fittie-lan’,
As e’er in tug or tow was drawn!
Aft thee an’ I, in aught hours’ gaun,
In guid March-weather,
Hae turn’d sax rood beside our han’,
For days thegither.
Thou never braing’t, an’ fetch’t, an’ fliskit;
But thy auld tail thou wad hae whiskit,
An’ spread abreed thy weel-fill’d brisket,
Wi’ pith an’ power;
Till sprittie knowes wad rair’t an’ riskit
An’ slypet owre.
When frosts lay lang, an’ snaws were deep,
An’ threaten’d labour back to keep,
I gied thy cog a wee bit heap
Aboon the timmer:
I ken’d my Maggie wad na sleep,
For that, or simmer.
In cart or car thou never reestit;
The steyest brae thou wad hae fac’t it;
Thou never lap, an’ sten’t, and breastit,
Then stood to blaw;
But just thy step a wee thing hastit,
Thou snoov’t awa.
My pleugh is now thy bairn-time a’,
Four gallant brutes as e’er did draw;
Forbye sax mae I’ve sell’t awa,
That thou hast nurst:
They drew me thretteen pund an’ twa,
The vera warst.
Mony a sair daurk we twa hae wrought,
An’ wi’ the weary warl’ fought!
An’ mony an anxious day, I thought
We wad be beat!
Yet here to crazy age we’re brought,
Wi’ something yet.
An’ think na’, my auld trusty servan’,
That now perhaps thou’s less deservin,
An’ thy auld days may end in starvin;
For my last fow,
A heapit stimpart, I’ll reserve ane
Laid by for you.
We’ve worn to crazy years thegither;
We’ll toyte about wi’ ane anither;
Wi’ tentie care I’ll flit thy tether
To some hain’d rig,
Whare ye may nobly rax your leather,
Wi’ sma’ fatigue.
