СМЪРТТА И ДОКТОР ХОРНБУК
превод: Людмила Караславова
Истинска история
Знам книги, пълни със лъжи.
А от неписани - гъмжи!
Дори министър по-тежи
в призвание,
ако доказва чрез лъжи
Свето Писание!
Та разказът ми в този час
тъй истински ще е за вас,
както - че дявол е на власт
и е от Дъблин
и че присламчва все към нас,
за да сме скръбни.
…От пивото не бях пиян,
почерпен само с някой грам.
Та взех, че отбелязах там
добра канавка.
(На вещици не беше храм,
но пълна с мравки.)
Над Къмнок яздеше луна,
и сбрах решителност една
рогата й да преброя -
бе с два-три рога,
четвърти имаше ли? На -
не знам - за Бога!
Към мелницата на Уил
напредвах - мой приятел мил.
Ала срещу ми - в зъл кадрил -
нервиран вятър
се пречкаше. Но - в мой си стил -
не ме поклати!
И в тоз миг нечия ръка
ме тупна! И съзрях щика
с тризъбец, до коса - така
лъщящо страшна,
че не успях да изрека
и “О!” - безстрашно.
То бе не образ, нито дух!
На ръст - два ела, и с търбух
над две нозе; май с кокал кух -
тъй сухо жалки!
И скърцащо гласа му чух
съвсем след малко:
- Хей, друже! Жънали сме с теб,
дордето други сяха смет!..
…Попитах, смръзнат като лед,
но с тон възпитан:
- За зло или добър късмет
насам се скиташ?
- Не бой се - рече той, - макар
че мойто име значи Смърт…
- Ако без болка носиш смърт,
тогаз вземи ме!
Бог с мен! - извиках. - Инак, сър,
виж - нож - аз имам!
- Човече Божи, и от кал!
Не съм изпаднал чак до хал
да имам гъдел от метал,
нож - тъй наречен!
Недей оплюва ме без жал!
Съм - Смърт! И - Вечен!
- Добре - реших. - За сделка, знай
ръка вземи! Ръка - подай!
На тоз въпрос да турим край,
и - за последно!
Били сме с теб и ад, и рай!
Та - да приседнем…
- Да бъде! - кимна знак с глава. -
Гладът касае и Смъртта!
И аз - работя за това:
изкарвам хляба!
И ми повярвай, за беда -
чужд труд не грабя!
В шест хиляди години свят
презирах своя занаят.
Макар възпитан за касап -
кръвта я мразя.
Но появи се Хорнбук, брат,
и ме наказа!
Ти - знаеш го Джон Хорнбук, нали?
Кесия Божия - с пари -
на Бучън - в книгата откри,
и - се изучи!
Опозори ме! Разори!
Зъл пес! Не - куче!
С туй копие и с таз коса
(по тях висят сърца, меса)
живот роден съм да кося!
Друг луд - знай, няма!
Но Хорнбук ми натри носа:
в дуел сме двама!
… За Смърт - дошъл бе вчера час.
И метнах копието аз
връз някакъв болник от бяс,
и - ха! - сети се:
на кокал тъкмо дрънна - храс! -
и - изтъпи се!
Тогаз - видях! Хорнбук бе там
и демонстрираше без срам
изкуството на по-голям
от мен магистър!
Болникът - жив! Как?! Сам - не знам!
Надви ме, мистър!
Влуден от ярост, изумял -
косата развъртях! Провал…
Ни лук мирисал, нито ял -
по-як от замък -
отби аптекарят нахал
косата - в камък!
От докторлък що Хорнбук знай?!
Лек няма ли - настъпва край!
Ха! Зелка без кочан - я дай
ти на боклука!
Но победи ли, той не трай -
ще се изфука!
… За скалпели, сатър и нож
пилял е всеки спастрен грош,
за чанти и шишенца - кош,
и рой лъжички!
И със латинския си лош
залъгва всички!
Събрал е склад боклуци, да -
от боб и грах - брашно, вода
от океана - в резеда
или в лилаво!
Продава всичко! За беда -
му викат “Браво!”
Пикнята от скопен петел
“духовно” бил размесил с хмел!
От вестници - изрезки взел,
и ги разклатил
с брадавици от дърт козел
и дестилати…
- Разбирам! - рекох. - Джони Гед,
гробарят наш, е без късмет,
по-безработен от поет -
скърби навярно!
Трънак в църковният му плет
цъфти коварно,
наместо дупките за гроб!
… Сър Смърт изсмя се: - Прав си, Роб!
Разбра го! Хорнбук, тоя скот -
е шарлатанин!
Сразя ли го, тук грам живот
не ще остане!
Кълна се в ада собствен мой -
без мяра че ще страда той!
Хорнбук! Зова те на двубой
в таз нощ задгробна!
Глася ти - с хапчетата твои -
смърт най-злокобна!
… Роб, тук живя един тъкач.
Жена му стигаше до плач
на съмване, среднощ, по здрач -
от главоболие.
Срещу пинт бира тоз палач
й взе неволята!
… След туй тоз чвор спаси от мор
един, в червата болен, лорд.
С две руна златни - за позор -
лордът плати му!
Днес Хорнбук тъне във комфорт,
и има - Име!
… Една мома красива (ти -
коя е, Роб - се досети!)
той прати я, да посети
земи далечни.
И сетне тя се посвети
на пости вечни!
Разбираш ме, нали - дотук?!
По дяволите - ха! Хорнбук!
Човек спаси! Въздигне друг!
И пак! Отново!
Смъртта убива той без чук
и без отрова!
Но чуй! Коварен имам план:
заложих на Хорнбук капан -
че цар съм на безсмъртен клан!
Съм - Смърт! Това е!
И с мене, Смърт, и Великан -
не се играе!
…В тоз миг - Той спря! Камбанен звън
разби злокобния ми сън,
и като че в земята, вдън -
както яви се -
и - както ритнат в буря трън -
Смърт - изпари се!
Death and Dr. Hornbook
A True Story
SOME books are lies frae end to end,
And some great lies were never penn’d:
Ev’n ministers they hae been kenn’d,
In holy rapture,
A rousing whid at times to vend,
And nail’t wi’ Scripture.
But this that I am gaun to tell,
Which lately on a night befell,
Is just as true’s the Deil’s in hell
Or Dublin city:
That e’er he nearer comes oursel’
‘S a muckle pity.
The clachan yill had made me canty,
I was na fou, but just had plenty;
I stacher’d whiles, but yet too tent aye
To free the ditches;
An’ hillocks, stanes, an’ bushes, kenn’d eye
Frae ghaists an’ witches.
The rising moon began to glowre
The distant Cumnock hills out-owre:
To count her horns, wi’ a my pow’r,
I set mysel’;
But whether she had three or four,
I cou’d na tell.
I was come round about the hill,
An’ todlin down on Willie’s mill,
Setting my staff wi’ a’ my skill,
To keep me sicker;
Tho’ leeward whiles, against my will,
I took a bicker.
I there wi’ Something did forgather,
That pat me in an eerie swither;
An’ awfu’ scythe, out-owre ae shouther,
Clear-dangling, hang;
A three-tae’d leister on the ither
Lay, large an’ lang.
Its stature seem’d lang Scotch ells twa,
The queerest shape that e’er I saw,
For fient a wame it had ava;
And then its shanks,
They were as thin, as sharp an’ sma’
As cheeks o’ branks.
“Guid-een,” quo’ I; “Friend! hae ye been mawin,
When ither folk are busy sawin!” * see note 1
I seem’d to make a kind o’ stan’
But naething spak;
At length, says I, “Friend! whare ye gaun?
Will ye go back?”
It spak right howe,-”My name is Death,
But be na fley’d.”-Quoth I, “Guid faith,
Ye’re maybe come to stap my breath;
But tent me, billie;
I red ye weel, tak care o’ skaith
See, there’s a gully!”
“Gudeman,” quo’ he, “put up your whittle,
I’m no designed to try its mettle;
But if I did, I wad be kittle
To be mislear’d;
I wad na mind it, no that spittle
Out-owre my beard.”
“Weel, weel!” says I, “a bargain be’t;
Come, gie’s your hand, an’ sae we’re gree’t;
We’ll ease our shanks an tak a seat-
Come, gie’s your news;
This while ye hae been mony a gate,
At mony a house.” * see note 2
“Ay, ay!” quo’ he, an’ shook his head,
“It’s e’en a lang, lang time indeed
Sin’ I began to nick the thread,
An’ choke the breath:
Folk maun do something for their bread,
An’ sae maun Death.
“Sax thousand years are near-hand fled
Sin’ I was to the butching bred,
An’ mony a scheme in vain’s been laid,
To stap or scar me;
Till ane Hornbook’s ta’en up the trade, *see note 3
And faith! he’ll waur me.
“Ye ken Hornbook i’ the clachan,
Deil mak his king’s-hood in spleuchan!
He’s grown sae weel acquaint wi’ Buchan see note 4
And ither chaps,
The weans haud out their fingers laughin,
An’ pouk my hips.
“See, here’s a scythe, an’ there’s dart,
They hae pierc’d mony a gallant heart;
But Doctor Hornbook, wi’ his art
An’ cursed skill,
Has made them baith no worth a f-t,
D-n’d haet they’ll kill!
“‘Twas but yestreen, nae farther gane,
I threw a noble throw at ane;
Wi’ less, I’m sure, I’ve hundreds slain;
But deil-ma-care,
It just play’d dirl on the bane,
But did nae mair.
“Hornbook was by, wi’ ready art,
An’ had sae fortify’d the part,
That when I looked to my dart,
It was sae blunt,
Fient haet o’t wad hae pierc’d the heart
Of a kail-runt.
“I drew my scythe in sic a fury,
I near-hand cowpit wi’ my hurry,
But yet the bauld Apothecary
Withstood the shock;
I might as weel hae tried a quarry
O’ hard whin rock.
“Ev’n them he canna get attended,
Altho’ their face he ne’er had kend it,
Just — in a kail-blade, an’ sent it,
As soon’s he smells ‘t,
Baith their disease, and what will mend it,
At once he tells ‘t.
“And then, a’ doctor’s saws an’ whittles,
Of a’ dimensions, shapes, an’ mettles,
A’ kind o’ boxes, mugs, an’ bottles,
He’s sure to hae;
Their Latin names as fast he rattles
As A B C.
“Calces o’ fossils, earths, and trees;
True sal-marinum o’ the seas;
The farina of beans an’ pease,
He has’t in plenty;
Aqua-fontis, what you please,
He can content ye.
“Forbye some new, uncommon weapons,
Urinus spiritus of capons;
Or mite-horn shavings, filings, scrapings,
Distill’d per se;
Sal-alkali o’ midge-tail clippings,
And mony mae.”
“Waes me for Johnie Ged’s-Hole now,” *see note 5
Quoth I, “if that thae news be true!
His braw calf-ward whare gowans grew,
Sae white and bonie,
Nae doubt they’ll rive it wi’ the plew;
They’ll ruin Johnie!” The creature grain’d an eldritch laugh,
And says “Ye needna yoke the pleugh,
Kirkyards will soon be till’d eneugh,
Tak ye nae fear:
They’ll be trench’d wi’ mony a sheugh,
In twa-three year.
“Whare I kill’d ane, a fair strae-death,
By loss o’ blood or want of breath
This night I’m free to tak my aith,
That Hornbook’s skill
Has clad a score i’ their last claith,
By drap an’ pill.
“An honest wabster to his trade,
Whase wife’s twa nieves were scarce weel-bred
Gat tippence-worth to mend her head,
When it was sair;
The wife slade cannie to her bed,
But ne’er spak mair.
“A country laird had ta’en the batts,
Or some curmurring in his guts,
His only son for Hornbook sets,
An’ pays him well:
The lad, for twa guid gimmer-pets,
Was laird himsel’.
“A bonie lass-ye kend her name-
Some ill-brewn drink had hov’d her wame;
She trusts hersel’, to hide the shame,
In Hornbook’s care;
Horn sent her aff to her lang hame,
To hide it there.
“That’s just a swatch o’ Hornbook’s way;
Thus goes he on from day to day,
Thus does he poison, kill, an’ slay,
An’s weel paid for’t;
Yet stops me o’ my lawfu’ prey,
Wi’ his d-n’d dirt:
“But, hark! I’ll tell you of a plot,
Tho’ dinna ye be speakin o’t;
I’ll nail the self-conceited sot,
As dead’s a herrin;
Neist time we meet, I’ll wad a groat,
He gets his fairin!”
But just as he began to tell,
The auld kirk-hammer strak the bell
Some wee short hour ayont the twal’,
Which rais’d us baith:
I took the way that pleas’d mysel’,
And sae did Death.
Note 1:
This recontre happened in seed-time, 1785.-R. B.
Note 2:
An epidemical fever was then raging in that country.
Note 3:
This gentleman, Dr. Hornbook, is professionally a brother of the sovereign Order of the Ferula; but, by intuition and inspiration, is at once an apothecary, surgeon, and physician.-R. B.
Note 4:
Burchan’s Domestic Medicine.
Note 5:
The grave-digger.-R. B.