Людмила Караславова
Людмила Караславова е родена на 2 юни 1952 г. в с. Дебър, квартал на гр. Първомай, в семейство на учителка и летец, което по-късно се премества в София. Племенница на писателя Слав Хр. Караславов. На 15-годишна възраст става републикански шампион по художествена гимнастика на първенство в Пловдив. Работила е в над 22 печатни издания, публикувала е във в. „Стършел”, в. „Пулс”, сп. „Отечество”, сп. „Здраве”, писала е радиопиеси и сериали за деца, излъчвани от Радио София в програмата „Христо Ботев”. Има четири литературни награди за поезия, журналистика и сатира. В края на 1989 г. заминава за Испания с децата си, където остава 10 г. Последните години от живота си прекрава в с. Дебър, където се грижи за къщата-музей „Георги Караславов”. Пише поезия на български и на испански. Рисува и продава картините си в България и зад граница - в Испания, Австрия и Канада. Нейни преводи на Робърт Бърнс са събрани в книгата „Рицарят на вечността” (2004). Авторка на книгата за деца „Тебеширеното влакче” (1988), „Криво лозе на баир или кавалът плаче” (Първомайски песни и балади) (2012), „Лунен пасианс” (2013). Подготвя за печат много стихосбирки, авторка е на тритомния роман в стихове „24 часа от живота на Робърт Бърнс и Джени Армър”, романа за Ботев и Левски „Пришествието на безсмъртните”. Умира на 1 август 2018 г.
Публикации:
Преводи:
Робърт Бърнс - ПЕСЕН/ брой 9 май 2009
Робърт Бърнс - ПЕСЕН – СВИРНИ, О, ЗНАК ДАЙ АЗ СЪМ С ТЕБ, ЛЮБОВ/ брой 10 юни 2009
Робърт Бърнс - НОВОГОДИШЕН ПОЗДРАВ ОТ СТАРИЯ ФЕРМЕР…/ брой 13 октомври 2009
