Тодор Копаранов

Тодор Георгиев Копаранов, български писател, е роден на 05.02.1939 г. в село Раданово, Великотърновско. Завършва гимназия в град Полски Тръмбеш, техникум по индустриална химия във Варна и история и български език и литература във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Работи като химик в завода „Найден Киров” в Русе, в Техникума по индустриална химия във Варна и като журналист във вестниците „Полет”, „Народно дело” и „Варненска дума”. Пише поезия, публицистика и проза. Член на СБП и СБЖ. Автор е на книгите: „Недосънуван свят” (стихове, 1971, награда „Андрей Германов”), „Талвег” (стихове, 1973, Награда „Варна”), „Зимна близост” (стихове, 1977, награда от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”), „Покрив” (стихове, 1985), “Кошер. Избрани стихотворения” (1989, 2008), „Молитвеник. Осмостишия” (1994, 2009), „Поднебие” (стихове, 1994), „Точно време” (есета, разкази, интервюта, 2002), „Щурчово време” (стихове, 2008), „Ще вървиш ли със мене докрая” (интимна лирика, 2008), „Баща ми вади мед” (стихове, 2009), “Здрависване с одесчани” (стихове, 2010), „Двукнижие” (стихове, 2010), „Сея думи” (стихове, 2011), “Когато отлитаха жеравите” (разкази, 2011). Освен поет, е и художник. Живее във Варна. Умира на 15 септември 2017 г.


Публикации:


Поезия:

ЕДНА НОЩ У ДОМА/ брой 46 декември 2012

ЛУНЕН ЛЪЧ ПРОНИКВА В НАШТА СТАЯ…/ брой 88 октомври 2016

САМОПОСВЕЩЕНИЕ/ брой 94 април 2017

НАД ОКЪЛВАНИТЕ ОТ ГАРВАНИТЕ ХЪЛМИ…./ брой 116 април 2019

ВОДОПАД/ брой 137 април 2021

ГРАД/ брой 138 май 2021