Тодор Копаранов

Тодор Георгиев Копаранов, български писател, е роден на 05.02.1939 г. в село Раданово, Великотърновско. Завършва гимназия в град Полски Тръмбеш, техникум по индустриална химия във Варна и история и български език и литература във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Работи като химик в завода „Найден Киров” в Русе, в Техникума по индустриална химия във Варна и като журналист във вестниците „Полет”, „Народно дело” и „Варненска дума”. Пише поезия, публицистика и проза. Член на СБП и СБЖ. Автор на повече от 20 поетични книги, сред които: „Недосънуван свят” (1971, награда „Андрей Германов”), „Талвег” (1973, Награда „Варна”), „Зимна близост” (1977, награда от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”), „Покрив” (1985), „Молитвеник” (1989), „Поднебие” (1994), „Точно време” (2002), „Листопад на спомените 2004″ (2004), „Кошер” (2007), „Листопад на спомените 2007″ (2007), „Щурчово време” (2008), „Ще вървиш ли с мене докрай” (2008), „Листопад на спомените 2008″ (2008), „Баща ми вади мед” (2009), „Листопад на спомените 2009″ (2009), „Листопад на спомените 2010″ (2010), „Сея думи”, „Двукнижие” (2010). Освен поет, е и художник. Живял във Варна. Умира на 15 септември 2017 г.


Публикации:


Поезия:

ЕДНА НОЩ У ДОМА/ брой 46 декември 2012

ЛУНЕН ЛЪЧ ПРОНИКВА В НАШТА СТАЯ…/ брой 88 октомври 2016

САМОПОСВЕЩЕНИЕ/ брой 94 април 2017

НАД ОКЪЛВАНИТЕ ОТ ГАРВАНИТЕ ХЪЛМИ…./ брой 116 април 2019