Тодор Копаранов
Тодор Георгиев Копаранов, български писател, е роден на 05.02.1939 г. в село Раданово, Великотърновско. Завършва гимназия в град Полски Тръмбеш, техникум по индустриална химия във Варна и история и български език и литература във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Работи като химик в завода „Найден Киров” в Русе, в Техникума по индустриална химия във Варна и като журналист във вестниците „Полет”, „Народно дело” и „Варненска дума”. Пише поезия, публицистика и проза. Член на СБП и СБЖ. Автор е на книгите: „Недосънуван свят” (стихове, 1971, награда „Андрей Германов”), „Талвег” (стихове, 1973, Награда „Варна”), „Зимна близост” (стихове, 1977, награда от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”), „Покрив” (стихове, 1985), “Кошер. Избрани стихотворения” (1989, 2008), „Молитвеник. Осмостишия” (1994, 2009), „Поднебие” (стихове, 1994), „Точно време” (есета, разкази, интервюта, 2002), „Щурчово време” (стихове, 2008), „Ще вървиш ли със мене докрая” (интимна лирика, 2008), „Баща ми вади мед” (стихове, 2009), “Здрависване с одесчани” (стихове, 2010), „Двукнижие” (стихове, 2010), „Сея думи” (стихове, 2011), “Когато отлитаха жеравите” (разкази, 2011). Освен поет, е и художник. Живее във Варна. Умира на 15 септември 2017 г.
Публикации:
Поезия:
ЕДНА НОЩ У ДОМА/ брой 46 декември 2012
ЛУНЕН ЛЪЧ ПРОНИКВА В НАШТА СТАЯ…/ брой 88 октомври 2016
САМОПОСВЕЩЕНИЕ/ брой 94 април 2017
НАД ОКЪЛВАНИТЕ ОТ ГАРВАНИТЕ ХЪЛМИ…./ брой 116 април 2019
ПАК СТАРИЯТ И ТОПЪЛ ДОМ/ брой 155 февруари 2023
СКОВАВАМ СТЪЛБА ЗА СИНА/ брой 157 април 2023
Критика за Тодор Копаранов:
ЦЕЛУНИ РЪКА НА ЧОВЕКА…/ автор: Христо Черняев/ брой 155 февруари 2023
