Тодор Копаранов

1.
В светли, сговорчиви дни
Музата не ме оставя.
Светят росни равнини
и дъхти на топла плява.

2.
Нощ! Звезда премига,
после заблестява.
Мене тя постига,
в мен се отразява.

3.
Тъй - обсебен, весел -
вече ми се струва:
съществувам в песен.
Своя.
Съществувам!