ПРОЛЕТ
Заплетен облак сред лъчите тънки
до пладне свойта сила насъбра -
и свлече се над тъмната гора
и заблестяха капчиците звънки.
От изненада всичко, както беше,
се спотаи под рукналия дъжд -
синееше полегналата ръж
по слона… Плискаше дъждът, струеше,
очакван дълго и дошъл навреме…
Валеше той, отколе не валял,
изми събудените пролетни била -
без дъх поне за час да си поеме…
Но спря. Небето вече стана ясно,
гората в нови дрехи се видя
и капките по тях като звезда
проблясваха. Бе всичко тъй прекрасно,
тъй хубаво, че мигом пак децата
се втурнаха под слънчевия свод -
там почваше благословения живот
за всичко, пило сила от земята.
1976 г.
