Иван Йончев
Иван Петров Йончев, български поет, е роден в Самоков на 03.04.1884 г. в семейството на разорилия се в София предприемач Петър Йончев и Марица Йончева. Детството си прекарва в Самоков, от 1895 г. живее в столицата. Учи, без да завърши поради недоимък, Първа софийска мъжка гимназия. На 14 г. публикува пиесата-поема „Слепец” (1904). Учи певческо изкуство в Загреб (1904). През 1907 г., при откриването на Народния театър, участва в освиркването на княз Фердинанд и е арестуван. Работи като писар, сътрудник на редакции, ръководи ученически литературен кръжок. Участва в Балканската война, ранен е на фронта. Издава, освен „Слепец” книгите „Есенни листа” (1908), „Родни песни” (1914), „За Родината” (1915, в нея е публикувано и стихотворението „Един завет”, превърнало се в марш на Българската армия), „Цветя” 1917, „Стоян Хайманата” (сцени от живота, 1903), „Стихотворения” (1917). Много от стиховете му са превърнати в песни. Умира на 34 г. от туберкулоза в Бояна на 26 май 1918 г. В наши дни е издадена книгата му „Заветът на дедите” (ИК „Сребърен лъв”, 1995 г.)
Публикации:
Поезия:
ОЧИТЕ ТИ/ брой 67 ноември 2014
МОЛИТВА/ брой 76 септември 2015
КИТКА ЦВЕТЕ/ брой 88 октомври 2016
УМИРАЩИЯТ ВОИН/ брой 132 ноември 2020
ЗА РОДИНАТА/ брой 136 март 2021
Превод:
Рихарт Каталинич Еретов - ГРЕТХЕН/ брой 102 януари 2018
Рихард Каталинич Еретов - ПРЕД БУРЯ/ брой 104 март 2018
Рихард Каталинич Еретов - МАРИЦА ПЕЕШЕ…/ брой 105 април 2018
Драгутин Дамянич - МОЯТ ПЪТ/ брой 105 април 2018
За Иван Йончев:
„ШИРОК Е БОЖИ СВЯТ - ЗЕМЯТА НЕИЗБРОДНА…”/ автор: Георги Н. Николов/ брой 62 май 2014