Иван Йончев

Очите ти зад сивия воал -
като звезди над облак те горят…
Ах, как честито, мила, бих живял,
да знам, че нявга мен ще озарят!

А устните - ах, те са кат корал
и сочни, мила, като капнал нар…
Любов?… Та цял живот аз бих ти дал
да знам, че мой ще бъдат нявга дар!

сп. „Българан”, бр.17, 19.06.1916 г.