Иван Йончев

КИТКА ЦВЕТЕ

Луда млада свидно либе
дочака на друма,
китка цвете му подаде
и тъжно продума:

- Тази китка свила бях я
за по-друго време, -
ех, нали в неделя щяхме
село да сбереме!

Но… поиска Бог… и, вместо
хоро вито - мъка;
вместо сватба - бой с душмани
и тежка разлъка…

Китка цвете, лих соколе,
увехне ли в боя, -
Бог я жалил, ти не жали,
макар че е моя:

друго пазя във сърце си
зарад тебе цвете. -
Друго, либе, - то не вехне
ни зиме, ни лете…

——————————

сп. „Смях”, г. 3, бр. 147, 15 юни 1914 г.

МОМИНА ТЪГА

Кон отвърза лудо младо,
кон из равни двори
изкара, -
кон отвърза, мене върза,
клета, за прозори.
Кон възседна лудо младо,
в път се то понесе
далечен, -
кон възседна, мойто клето
то сърце отнесе…
Месец стори… Лудо младо
връща ли се бърже?
Горкана,
месец стори - от прозори
кой ще мен отвърже?…

——————————

сп. „Смях”, г. 3, бр. 148, 22 юни 1914 г.