Димитър Стефанов

Димитър Стефанов Бъчваров, български поет и преводач, е роден е на 20 март 1932 г. в село Шумата (сега Денчевци), Дряновско, където получава основното си образование и гимназия в училище „Максим Райкович” в Дряново (1950). Участник в литературния кръжок, ръководен от поета Атанас Смирнов. Завършва чешка и българска филология в Карловия университет в Прага, Чехословакия (1950-1954). Известно време е редактор във в. „Граничар”, във в. „Димитровско знаме” (1952-1954), издаван на български език в Прага. Редактор и главен редактор на литературна редакция на Радио София (1955-1969), редактор и заместник-главен редактор в сп. „Пламък” (1969-1972, 1975-1985), редактор в издателства „Народна младеж” (1972-1973) и „Български писател” (1973-1975), първи заместник-главен редактор на в. „Литературен фронт” (1985 -1888). Една година работи в сп. „Обзор”, след което е избран за председател на Творческия фонд при СБП (до март 1992). По съвместителство е бил редактор в сп. „Апропо”. Член на СБП, СПБ, Българския ПЕН-център. Сътрудничи на сп. „Септемврийче”, „Пламък”, „Съвременник”, „Славейче”, „Дружинка”, в. „Литературен фронт”, „Септемврийче”, на Българското радио и телевизия. Първите си публикации печата във в. „ЕМОС” през 1947 г. и в. „Народна младеж” през 1951 г. Автор на книгите: „Слънцето да не залязва” (стихотворения, 1957), „Довиждане до идващите дни” (поема, посветена на Иван Владков, 1964), „Най-голямото небе” (стихове, 1965), „Знак за събиране” (стихотворения, 1968), „Верига от криле” (стихотворения, 1970) „Долу на слънцето” (стихотворения, 1970), „Слънчеви зайчета” (стихове за най-малките, 1971), „Златната юлска пряспа” (стихотворения, 1972), „Миналото, в което ще се превърнем” (стихотворения и поеми, 1975), „Стихотворения” (1975), „Край, написан от опашка” (поема за деца, 1977), „И пак за огъня” (стихотворения и поеми, 1978), „Всекидневни сонети” (1981; 1994), „Някой ви обича” (стихотворения и поеми, 1982), „Несъответствия” (есета и размисли, 1983), „111 сонета” (1984), „Далечна видимост. Седем поеми” (1986), „Гората на глухарчетo” (1989; 1994), „Невинни същности” (хайку, 1996), „Несъответствия” (1997), „Час за себе си” (1997), „НеприМИГващо синьо. 303 хайку” (1999), „Защо снегът” (2002), „Тръпно битие. Избрани творби” (2003), „Двамата с тебе. Хайку на български, английски и руски” (2003), „Невидимости” (лирико-философски миниатюри, 2005), „Човешки, твърде човешки” (2007), „Очертания на мига. Есета. Миниатюри. Разговори” (2008), „Петте годишни времена. Избрани творби в два тома” (2012), „Всичко онова. 40 стихотворения и 40 хайку” (2012). Книги за деца: „Слънчеви зайчета” (1971), „Звезда с фенерче” (1974), „Синьо конче” (поеми за деца, 1978), „Стъклена къщурка” (стихотворения за деца, 1979), „Звънче на колело” (стихотворения за деца 1980), „Щурче на летището” (1992), „Врабче в Балчикчирик: Весела книга за деца, които ще я прочетат на възрастните” (2001), „О! Стихове с усмивка за най-малките” (2013). Превел е над 50 книги стихове и проза от чешки, старочешки, руски, сръбски, македонски, а с дословен текст - от старофренски, хинди и японски. Сред преведените от него чешки и словашки поети са П. Безруч („Силезийски песни, 1962), В. Незвал („Метличини и градове, с В. Раковски и Гр. Ленков, 1965), В. Михалик („Тръпчива любов, 1967, с Гр. Ленков), Фр. Хрубин („Романс за флигорна”, 1977), Я. Сайферт („И пак е пролет”, 1968, с В. Раковски), Л. Новомески („Излъгаха ли те мечтите”, 1969, с В. Раковски), М. Валек („Момчето със звезда се сблъска”, 1971, с В. Раковски), Ст. К. Нойман („Майски дъждове”, 1973), Холуб, Скацел, Ондруш, Смрек, Руфус, Рихтер, Хохел, прозаиците Шикула и Виликовски и др. Един от учредителите и първи председател на Българския клуб „Про Словакия” и на Българския хайку клуб (2000). Превежда от руски поемата на Лермонтов „Измаил бей”, от старочешки „Изкусителката и нейното куче. Старочешки Декамерон от XIV век” (1993). Съставител на антологията „Септемврийска епопея” (1973), на антологията „Малка звездна музика. 101 словашки стихотворения” (1996), „Кон в лунния град. Антология на съвременните словашки разказвачи” (1997), „Сметало на любовта. Антология на 18 чешки поети” (2000), антологията “Истината с прекрасно дълги крака. 9 словашки поети” (2000), „Възможна нежност. Три словашки поетеси” (2001), на първата антология на българска хайку поезия „Дъждовни семена” (2001). Превежда „Цветята на вятъра. Антология 100 съвременни японски хайку” (2001). Носител на Националната награда за литература „Рачо Стоянов” (1989), на словашката литературна награда „П. О. Хвездослав” (1998), на почетния диплом на Министерството на културата за принос в развитието и популяризирането на българската култура (2005), на златен медал на словашкото Външно министерство. Почетен доктор по литература на Световната академия за изкуство и култура (WAAC). Почетен член на Клуба на независимите писатели - Братислава. Почетен гражданин на Дряново (2012). Някои от книгите му са преведени в Словакия, Чехия, Сърбия, Англия, Словения. Представян е в антологии, алманаси и списания в много европейски страни, в Аржентина, Индия, САЩ и Япония, на повече от двайсет езика. Умира на 19 октомври 2018 г.


Публикации:


Поезия:

БЪЛГАРИЯ/ брой 62 май 2014

НОЩ/ брой 94 април 2017


Критика:

ЕДНА РОМАНТИЧНА МЕЧТА ПОВЕЧЕ/ брой 83 април 2016


Преводи:

Петър Безруч - КАЛИНА І/ брой 85 юни 2016

Витезслав Незвал - КОПНЕЖ/ брой 104 март 2018

Войтех Михалик - ЖЕНА/ брой 106 май 2018

Сати Кумар - ИЗГЛЕД ОТ НЕБЕТО/ брой 107 юни 2018

Харибаджан Синг - ЗВЕЗДИТЕ СА КРАСИВИ/ брой 107 юни 2018