Петър Безруч

превод: Димитър Стефанов

Я кажи, кого обичаш,
белолика, черноока?
Ти, девойко, тъй приличаш
на калина край потока!

Поглед мил недей извръща,
шепна ли със страст дълбока,
не черви се, че си съща
ти калина край потока.

В танца пак другари скара,
тънконога и висока.
Спомняш ми картина стара
на калина край потока.

После с китката венчална
ти ще вехнеш тъмноока,
ще приличаш ти, печална,
на калина край потока.