Димитър Стефанов

НОЩ

Ние се срещаме късно.
Не в осемнайсет часа
на осемнайсет години.
Всички улици са заспали,
само сърцето ми бие
полунощ.
Угасени са всички лампи,
угасени са всички звезди,
колко е хубаво, че от косите ти
свети една светулка!
Мрак
и далечно прозорче в косите,
към което вървя закъснял.

СТАРОПЛАНИНСКИ ВРЪХ

Все по-широк хоризонт
на размисли и на гледки.
Уверени стъпки, без да се хлъзгаш
по вековното минало на скалата
и по стръмния днешен ден.
С чиста душа по бяло облаче.
Не газиш лепкава кал,
както по черните пътища
и по високите места
(по-добре замълчи за тях)
долу в ниското.
И тука има дълбочина:
дишаш дълбоко!

С УСМИВКА

Обичам те и белокоса…
Чуй го, мила,
пред фризьорския си салон,
да не го казвам
само на земята.

ОЩЕ ЕДНА УСМИВКА

Вече цял месец не излизам от къщи.
На тераската само почиствам снега.
След операция съм, на строг режим.
Но утре имам среща навън
с обществото, мой пръв приятел.
И то не от вчера е болно, горкото.
Ще го питам кога ще се оперира.

ВИДИМОСТ

Не гледай само напред. Не гледай само назад.
Не гледай само напред и назад. Поглеждай и
надолу. Ако можеш - погледни и в дълбочина.
Поглеждай и нагоре. Над ниската облачност има
високо небе.
А знаеш ли какво ми се случи днес?
От покрива
видях корена,
от мазето - орела.