ИЗГЛЕД ОТ НЕБЕТО

Сати Кумар

превод: Димитър Стефанов

ИЗГЛЕД ОТ НЕБЕТО

Пресекли планината и горите,
пътищата тичат по равнината
и се превръщат най-после в един
свечерен град.
От мъгливия прозорец на самолета
виждам как ливадите лежат безучастно
като изморени войници в зелена
униформа.
По дългите улици
градът бяга безспир към полето,
но пътищата го довеждат
отново в центъра,
където хората стоят като точки
в присъдата
градът да бъде обесен на площада.


МЪГЛА

Аз също ще се променя
сред студа и мъглата,
която обгърна всички,
проклетата!

Оградени от вдигнатите яки, под
нахлупени шапки,
хората са си чужди.

В тази мъгла
как ще търся онези,
които познавам само
по бялата усмивка
или по бръчките на челото,
издълбани от тежките дни?

Как ще търся онези,
които познавам само
по едно ръкостискане
или само
от поглед?
Как ще намеря тези,
които са редом до моето рамо?

В тази мъгла, ах,
аз също ще се променя,
край любимата си ще мина
и няма да ме познае тя!


ЧЕРНОМОРСКИ МОТИВИ

1. КОРЕНИ

Залез.
По вълните плават огньове.
Леко потрепват червени дървета от
светлина,
морето е техните черни корени.
Вълните са ветрове,
които веят вътре в морето
и разтреперват огнените листенца.

Ето, Черно море
бреговете си разширява
и очите забравят
къде свършва морето,
къде почва нощта.

И когато нощта,
издигнала лунното пламъче над
главата си,
капка по капка се разтопи
като черен восък
от небето
до земята,
червените дървета
изсъхват изпепелени.

Само черните корени на светлината
остават и леко потръпват.

2. ОТСЪСТВИЕ

С безбройни езици, мокри, но жадни,
ще викам, за да ме чуеш.
И ще разперя
безбройните дълги ръце на вълните,
за да препреча всички пътища,
по които ще тръгнеш.

По време на твойто отсъствие
аз не мълча.
Мъча се да ти кажа нещо
и по самотния пясък
дълго подхвърлям думи
подобно на миди.

Около тебе
е гората на мойте безбройни черни ръце.
Погасналите луни на дланите,
ако те докоснат,
ще просветлеят.

Аз съм пътят
към всяка посока.
Тръгнала по него, ти идваш
към самотния бряг.
Там
по време на твойто отсъствие
думите са безбройни, към тебе обърнати,
лежат заровени в пясъка,
превърнати в миди.
За тебе.

3. СОЛ

Аз се разделям с морето,
както миналото лято се разделих -
тъжен и осолен.
Обикнал морето,
лежах досега сред самотата
на дъното.
Излизам сега от дълбоката му самотност
и по тялото ми леко се стича
морска вода
и нейният вик
и аз ставам все по-гол
в този огромен свят.

Навярно не бях достоен
да обичам морето.
Съжалило ме, то
отнема от мен самотата.
Аз се връщам от Черно море
тъжен и осолен.

Този път също така
морето ще дойде в съня ми
и ще ме ближе всяка нощ
като крава,
влюбена в буцата сол.

4. ВЕЧЕРЯ В КАЛИАКРА

Встрани от течението има миг,
когато можем да наречем другояче
нещата.
Ние търсехме ново име
за препечената риба в чиниите
и за себе си сътворихме един нов език
/от днешното слънце изпечени, казвахме
си дори,
че не лежим в чиниите като риби/,
всичко, което докоснехме, оживяваше:
бронза на мойте ръце,
златото в твойте коси.
Бяха дошли тези риби
нашата вечер да развеселят,
с чудотворни ръце се опитвахме ние да
им дарим безсмъртие,
даже смъртта им живота да продължи.
Соления морски въздух в очите ни се
утаяваше,
вълните в залива ни поднасяха
залеза на много слънца.
Вдигнали пълната чаша на морето към
очите ни,
рибите вдигаха последна наздравица
за нашето дълголетие.
Встрани от течението има миг,
когато можем да наречем другояче
нещата.

5. ДЕН

Самото слънце не е ден.
Бухалът в черния евкалипт на нощта
замлъкна. Чуя ли
петела да кукурига върху стобора,
в дневното небе намирам
една звезда.
Скачам от високия й трамплин
в морето, в дълбочините.
И слушам:
Не задържайте дълго сълзата в окото.
Застои ли се тя, ще зеленяса,
ще обрасте с водорасли
в окото. И всичко ще ви изглежда
зелено.

Слънцето вижда само
повърхността. Затова
през деня трябва да намерим звезда
в сините езера на небето
под някой син камък. От нея
да скочим.
Да разкъсаме повърхността
на деня,
бял като кост.