БЪЛГАРИЯ
БЪЛГАРИЯ
Толкова си малка, че те зная
цялата, издъно, до безкрай,
и от юни чак до месец май,
и от тази болка до оная.
Като тайна мисъл си ми близка,
хляб и цвете си ми всеки ден.
Аз от теб съм упълномощен
да изпитам обичта и риска.
И през нестинарската жарава
на въпроси и на самосъд
нека всичко твое продължава.
Радостна дори, сълзата пари.
Дълго твоите щурци цвъртят,
кратко свирят твоите фанфари.
РОДИНО
Зърната, за голямата жетва пожертвани,
вълните на пшеничената степ,
веригите на прелетните жерави
са ме обвързали със теб.
И бреговете, с бяла пяна везани,
и шала снежен на студа свиреп,
рекичките, макар с вода до глезени,
са ме обвързали със теб.
Къдриците, за първи път целунати,
косите, посребрели с тъжен креп
и нанизите златни на тютюните
са ме обвързали със теб.
И къщите, излитащи под скелите,
ръцете, твърди като дъбов чеп,
отрудените, честните и смелите
са ме обвързали със теб.
И тука ми са скъпи даже бледите
цветчета, стъпкани в копитен жлеб.
И хороводите на слънчогледите
са ме обвързали със теб.
