Димитър Стефанов

Мартен Калеев не се включва в боричканията за по-предно място в литературата, като броди от амбиция в амбиция, следвайки конюнктурните интереси на литературното братство. Той е избрал своя път на автор, който системно и последователно търси доказателства за правото си да бъде различен. И понеже всяка книга е своеобразен изпит по оригиналност, само тези, които са го издържали, остават писатели. Мартен Калеев е от тях.

В неговите разкази и новели, събрани в книгите “Очите на жаждата”, “Лудница`5″, “Обещанието на Данте”, личат многозначителна сдържаност и прецизност на художествения изказ. Търсена е /и е намерена!/ обществената отзивчивост и съвест в проблематика, осветявана с вътрешното око на таланта му под нов, различен, остър ъгъл. Успява да направи открития там, където мнозина пишещи, във времето на тотална деестетизация, считат темите за изчерпани. В творбите личат доказателствата за ярката човечност на героите му.

Те не поднасят поуки, а споделят света на чувствата си чрез своите надежди и разочарования, събирани по пътя на нелеките делнични ситуации. Мартен Калеев успява да им предаде своята ярка авторова физиономия със самобитен почерк на зрял разказвач. Случките съдържат увлекателен драматизъм, понякога описан и с тънък хумор, в които авторът преоткрива и обикновеното, и универсалното у своите “чешити”.

В неговите образи е заложен кодът на взаимност с читателя, който може да види или проектира себе си в друга случка. И затова да разбере кое в хората е наистина важно. Да разбере защо носят протеста си не като избелял афиш от вехта драма, а като норма на поведение. Защо не съзират съблазън в постовете и парите, а се интересуват от властта на духа.

Мартен Калеев е съдбовно свързан с природата. Обича я. Затова я описва с точни и пластични изразни средства, с вдъхновено поетическо въображение. Картините естествено побират в себе си неговите земляци, времето и пространството, както и пътища, по които вървят към нещо друго, отвъдно, магическо. И точно когато си мислиш, че нещата са завършени, неочаквано крехките граници се разпадат от динамиката на избора на героя. Има какво да почувстваш, има и над какво да мислиш, дори след като затвориш страницата. В читателската памет е оставен отпечатъкът на човещината.

Повествованието на Мартен Калеев е наситено със сблъсъци и парадокси, в него няма мълчание и празнота. Не можеш да подминеш художествения свят, които далеч не е невинен или беззащитен, а по-скоро е завладяващ и предизвикателен с позитивния център на личното у северозападния българин. Белетристът Калеев те кара да усетиш и съпреживееш, а след това и да проумееш и оцениш случващото се. Човешкото начало, в крайна сметка, се е осъществило, без да е важно дали е победило в житейския, прагматично-битов смисъл. Създаден е и нов тематичен импулс чрез поднасянето на дилемите около оцеляването на човека като нравственост в делника на грубата комерсиализация.

Мартен Калеев умее да поднася усещания за завършеност на художествените текстове. Изповядва истини, които обясняват живота в неговата многоликост, цялост и динамика, за което допринася умният и експресивен диалог, умението да използва нюанса на думата.

Той като автор е многозначно явление, защото десетките му разкази, новели, есета, импресии, както и стотиците му журналистически публикации са пръснати из периодичния печат.

В новата си книга “Шепот” се доказва и като оригинален хайку-поет, който рисува. Илюстрациите му, изпълнени с молив, допълват и дообогатяват текстовете, естествено хармонират помежду си. Образите са неочаквани, провокативни, завършени и разбираеми. В стихосбирката всяко “хайку” е грижливо и прецизно премислено. Подборът е подчинен на идеята за вътрешна хармония на книгата. Отделните творби тежат на мястото си със своя естетически лаконизъм и философски находки. Самото томче е сполучлив полиграфически продукт с нестандартно оформление. Текстовете са преведени на английски език, нещо, което много трудно се постига за тоя вид поезия.

В “Шепот” Мартен Калеев ни поднася каталог от образи и внушения, които носят в себе си интелектуална значимост и вглъбеност. Те са доказателство за поетическа интуиция и дълбока сетивност. Смелите приумици не са самоцел, а само начин да се достигне до формулата за динамиката на света, който се изменя докато диша, звучи, вълнува се.

В книгата ценителите на хайку-стихове и на графични илюстрации ще открият свое изкушение. Те ще могат да вървят по нишката на рисунъка и думата, след стъпките на живота върху белия лист. Ще могат да изследват посоката на интригуващо философско-естетическото пътуване. Мартен Калеев неусетно ни подтиква да бъдем негови съучастници в преодоляването на невидимите граници, зад които има неоткрити, пропуснати, несбъднати присъствия. Оттатък може би ни очаква нашето друго “аз”. И още нещо - очакват ни откровения, които някак странно ни избавят от самотата, дават ни една романтична мечта повече.

А колцина могат да сторят всичко това талантливо, по начина, по който го прави писателят Мартен Калеев?