Николай Дончев

Николай Дончев (Николай Дончев Джаров), български писател и преводач, е роден на 29.10.1898 г. в София. Завършва гимназия в София и славянска филология в Софийски университет „Св. Климент Охридски” (1927). Учител в село Долна Студена и Две могили (дн. град), Русенско. Завежда литературната страница на излизащия на френски в София всекидневник „La Bulgarie” (1924-1935), редактор в седмичниците „La parole Bulgare” и „Vita Bulgara” (1936-1944). От 1961 г. до 1967 г. работи в отдел „Връзки с чужбина” при СБП. Участва като делегат на СБП в международни срещи и конгреси. Член на СБП. Сътрудничи на литературния печат в България, Франция и Италия. Автор на стихосбирките „Горящи степи” (1919), „Жътвар” (1927), на книгите „Чужди влияния в българската литература” (на френски език, 1934), „Скица за една картина на новата българска литература” (1935), „Български студии” (1938), „Кратък очерк по западноевропейска литература” 1946), „Едуар Ерио. Живот, идеи, творчество” (1947), „Андре Стил - пламенен борец за мир” (1954), „Литературни и мемоарни етюди” (1978), „Литературно-критически страници” (1988), „Светилник на духа. Литературна критика и есеистика 1919-1987″ (1999). Превежда белетристика от френски, италиански и руски автори. Съвременник е на бележити творци на българската литература, с които го свързват приятелски връзки и за които обнародва спомени. Изследва френското и италианското влияния върху българската литература, работи за българо-френското културно сближаване. Получава престижни награди от френското правителство и Френската академия. Радетел за разпространението на българската книжнина зад граница. Умира през 1988 г.


Публикации:


Поезия:

РОДИНА/ брой 55 октомври 2013

АКВАРЕЛ/ брой 68 декември 2014

СВЕТИЛНИК/ брой 77 октомври 2015


Преводи:

Фернан Грег - МЪРТВА ВОДА/ брой 68 декември 2014

Герхарт Хауптман - БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ ИЗКУСТВОТО/ брой 71 март 2015