АКВАРЕЛ
АКВАРЕЛ
Старите салкъми нацъфтяха -
и със песен жълтите пчели
оживиха бедната ни стряха.
Слънцето сред ведрите простори
ръси свойте трепетни стрели -
на душите влюбени говори.
И реката там край белите върби
непрестанно, слушам ромоли,
пролетни легенди шепне - може би.
СКРЪБ
Пристъпи примирена вечерта…
О, тъмен час на горест и неведа!
Луната светъл пръстен начерта
и своя лик изписа смъртно-бледа.
Във тъмните стъкла блестят лучи
и тъй е тежко в стаята позната,
където Шопен вече не звучи -
и само скръб навява тишината.
В забрава тъне черния роял,
на масата лежат писма в безреда.
И сякаш всичко лъха тиха жал
сред тоя час на горест и неведа.
—————————–
сп. „Демократически преглед”, г.15, кн. 4, април 1922 г.
САМОТНОСТ
Денят отмина много бледен
и със разплакани очи,
към юг летят ята последни
и нийде песен не звучи.
В градината мъглата стели
покров от сребърни влакна
и кръз просторите замрели
бди кротко бялата луна.
Аз гасна в стаята студена,
отхвърля лампата лучи,
и все по-тъжна, по-студена -
уви, душата ми мълчи.
А в паметта ми мълком расне
за Нея спомена любим -
луната вън зад облак гасне,
потънала във млечен дим.
ПРОЩАВАНЕ
Навън безшумно отлетяха
бездомни сплашени ята -
припада здрач над мойта стряха
и двора тъне в пустота.
Повяхнали, липите гледат
като с притихнала печал
и техните листа в безреда
застилат двора опустял.
Аз слушам странните въздишки
на тъмни дървеса край мен -
луната сплита златни нишки
във мрака мъртъв и студен.
Тъмнее синята безбрежност,
в просторите горят звезди -
о, късен час на безметежност,
на спящи есенни води.
Припада здрач над мойта стряха
и двора тъне в пустота -
към юг отдавна отлетяха
без сбогом белите ята.
ТЕРЦИНИ
Витае скръб над родната страна,
вън совите далек шумят сред мрака,
вещаят, може би, злочестина.
Аз помня: нявга в тия равнини
на гарвани разнасяше се грака,
и смърт вестяха есенните дни.
Днес тихий спомен буди в паметта
на миналото траурни картини -
и светлий лик на майката света -
расте в разплаканото ми сърце,
тя сякаш шепне полугласно: сине! -
и сплита с нежен благослов ръце.
сп. „Демократически преглед”, г.15, кн. 9 и 10, ноември-декември 1922 г.
