ВЕЧЕР
На моя дом зад черните врати
замира някаква злокобна песен -
отдавна на мрътвило тук лъхти,
отдавна стене призрачната есен.
Разтваря бавно вечерта ресни
и лунен сърп изгрява над водите,
замлъкват късни есенни песни,
горят като разплакани звездите.
Във този час на тишина - тъй блед
и сам аз гасна в слупената стреха -
превърнал своето сърце във лед,
и глух за всяка майчина утеха.
——————————
сп. „Ведрина”, г. 1, кн. 2, 1922 г.
