Фернан Грег

превод: Николай Дончев

Заглъхнал водоскока дреме там,
а ден и нощ - душа неутешима -
той стенеше преди. Сега е ням -
във тая нощ на скръб неотразима.

И вятъра капризно закачлив,
що къдреше водите му по-рано,
сега минава скръбно мълчалив
и пръска снопи от листа навяни.

Мълчи водата, скърби преживяла,
и ехо не отвръща свода срутен,
че всяка капка вече е замряла.

Като на езеро от скръб заляно
с изтръгнат из дълбоко стон залутан
прилича днес фонтана на водата.

сп. „Хиперион”, г. 6, кн. 9, 1927 г.