Екатерина Ненчева

Екатерина Димитрова Ненчева, българска поетеса, е родена 01.05.1885 г. в град Троян в
в семейството на медицинския фелдшер Димитър Ненчев Ханчев от Севлиево, патриот, участник в Априлското въстание, Освободителна война и македонското движение, и Аника Ганчева от Русе. Поради преместванията на баща й живее на различни места. Завършва основно училище в Севлиево, прогимназия в Никопол, 4 клас на Американския в Ловеч, гимназия в София, учи славянска филология. Омъжва се за Иван Харизанов (1909), съдия, публицист, общественик, и с двете си деца го следва в градовете Бяла, Търговище, Кюстендил, Нова Загора, Хасково, Пловдив, Враца. Учителства в Кюстендил, Нова Загора, Пазарджик, Търговище, Хасково, Рила. Умира на 09.02.1920 г. от туберкулоза в Пловдив. Публикува в списания „Летописи”, „Демократически преглед”, „Общо дело”, „Мисъл”, „Съвременна мисъл”, „Листопад”. Приживе издава стихосбирката „Снежинки” (1909). Посмъртно са издадени сборниците „Избрани стихотворения” (1941), „Изповеди на една мадона в черно” (1985), „Прокълнатият ангел - Екатерина Ненчева” (1995).


Публикации:


Поезия:

МОЖЕ БИ/ брой 68 декември 2014

ЗАГЛЪХНА НОЩ, СРЕДНОЩ Е…/ брой 78 ноември 2015

ЖРЕЦ/ брой 88 октомври 2016


Критика за Екатерина Ненчева:

НЕЖНА ГЛЪТКА СИНЯ ВОДА, ИЛИ ЗА РАННАТА ЖЕНСКА ЛИРИКА У НАС/ автор: Георги Н. Николов/ брой 30 юни 2011

ТЪЖНА МАДОНА В ЧЕРНО ПРОСТИРА ДЛАН НАД ВЪЛНИТЕ/ автор: Георги Н. Николов/ брой 31 юли 2011


За Екатерина Ненчева:

ЕКАТЕРИНА НЕНЧЕВА/ автор: Тодор Христов/ брой 78 ноември 2015

НЕЩО НОВО В НАШАТА ЛИТЕРАТУРА/ автор: Петко Росен/ брой 106 май 2018