ЖРЕЦ
ЖРЕЦ
(По случай 7-годишнината от смъртта на
талантливия артист Атанас И. Кирчев)
О, гордий жрец на Мелпомена! -
не беше ти любимец на тълпата…
Не славеше тя тебе с празношумний си възторг, -
ней чужди беше твоя Нови Бог -
на Красотата!
Но горд ти бе всегда за тази висша чест, -
един сред всичките - щастливец и злочест!
О, дивний жрец на Мелпомена! -
не беше ти любимец на тълпата…
Малцина само - тебе съзерцаваха с възторг, -
поклонници на твоя Дивен Бог -
на Красотата!
И днеска, вместо паметник от мрамор скъп, -
те пращат ти с въздишка - безконечна скръб…
гр. Пловдив, 1919 г.
——————————
сп. „Листопад”, г. 2, бр. 5, 1919 г.
БЛЯН
О, дивен блян, с кристалний бляск облян -
на моите кристал-сълзи!
В безумие - за миг те само пожелах…
(И моя зов бе тих и плах…)
А ти пред мене в миг застана - и навек остана
с загадка тъмна на очи!
Сърце ми вечно ще мълчи -
за смъртната от тебе рана…
О, дивен блян, със ледний бляск облян -
на мойте сетни лед-сълзи!
В безумие - за миг те само пожелах…
(И моя зов бе тих и плах…)
А ти пред мене в миг застана - и навек остана!
О, стой от мене надалек, -
сърцето ми не дири лек
за смъртната от тебе рана…
——————————
сп. „Листопад”, г. 2, бр. 6, 1.12.1919 г.
НАДЕЖДА
Далече тамо, сред море пустинно - на скалата тъмна
изгрява в тъмни нощи блед, вълшебен фар; -
високо там, навръх скалата стръмна,
надеждата въздига вековечний си олтар!
И нас - чедата земни - мами фара от скалата стръмна,
нас - земните чеда - чедата на скръбта!
Там мами ни - далеко… в бездна тъмна
измамния светлик - надежда сетня: във смъртта!
——————————
сп. „Листопад”, г. 2, бр. 9, 1920 г.
——————-
Стиховете са публикувани под псевдонима Велирина Харизанова. бел. ред.
