Петко Росен

Мисъл, кн. ІІ. Като нещо ново в нашата художествена литература, което напълно заслужава да се хроникира, са стиховете на младата поетка Екатерина Ненчева - Велерина.

Поместените й стихотворения в „Мисъл” страшно озадачават. Озадачават със своята изискана, издържана, стройна форма.

А важното е, че всичко това не личи да е стремително постигнато, а по-скоро е проста и непосредствена отливка на бавно, утаило се до застиналост чувство.

Четете второто от тях:

Напев печален пращат ми бедите,
въздишки болно късат ми гърдите
и в люта скръб душата ми гори…

Напев плачевен пращат ми бедите -
и давят се и чезнат сред мъглите
на младостта ми първите зари…

На четири съдържащи мотива стиха, два такива звучни и така сполучено хармонично настроени с мотива акорди!

——————————

сп. „Демократически преглед”, кн. 7, 1905 г.