Афанасий Фет

превод: Екатерина Ненчева

***
С трепет шепне тя свенливо,
славей пей в захлас -
и поточето сънливо
шумоли край нас.

Нощни сенки разредява
лунният светлик -
милий образ той менява
всеки нови миг.

В пламнал пурпур на небето
облаче светлей…
Плахо свива се сърцето-
веч зорница грей!

***
Планините позлатява
сетен слънчев зрак,
топлий въздух охладява -
спи, мой ангел драг!

Славей пее свойта песен
в нощний полумрак,
тебе шепна аз унесен -
спи, мой ангел драг!

Ах, очите мили още
гледат в тоя мрак…
Веч е тихо, полунощ е -
спи, мой ангел драг!

——————————

Славянска антология, 1910 г.