МОЖЕ БИ
МОЖЕ БИ
Замрелите в тъга струни
на моето сърце
меланхолно, -
докосна леко ти с ръце -
неволно -
може би - - - -
… И скъса болните струни
на моето сърце
меланхолно, -
едвам докоснал ги с ръце -
неволно -
може би - - - -
ноември 1919
МЕЧТА
Отвергнати безжално от живота,
мечти ми съкровенни, - осквернени
видя ги с горест люта моята душа…
Безсилен да досегне бе живота -
една - едничка сал мечта - смъртта!
Ласкае мрачно тя разплакана душа…
ноември 1919
***
Ти питаш, друже, пак защо
в тъга душата ми унива -
какво бленувам в тоя мрак,
що моя път в света покрива…
Мен майка с клетва ме роди:
да съм докрай игра на бури,
и знай - уви, едната смърт
на мъките ми край ще тури.
***
Да бих те аз честит сторила,
душа си цяла ще ти дам;
да бих ти пътя озарила,
сама бих станала на плам.
Но влача аз живот подровен, -
пред тебе късно се вестих! -
прости за моя взор любовен,
прости, сърце, че те смутих…
***
Виждам леки стъпки по земята
под прозореца си в зори; -
и отвред разказват ми цветята:
той ме чакал до зори.
… Есен - виждам стъпки по земята
под прозореца си в зори…
Но днес клюмнали, мълчат цветята,
ах, измрели пред зори!
сп. „Листопад”, г. 2, кн. 11, 1920 г.
