СНЕЖИНКИ
***
И рози по-напред на всеки миг
цъфтяха по сияйния ти лик,
а черна днес покрива го тъга!…
О, мила, где са розите сега?
Във вечер късна гроб окичих с тях
и в ранно утро с сълзи го полях…
Днес вече тамо розите цъфтят -
гроб черен те крият.
***
Да бих те аз честит сторила,
душа си цяла ще ти дам;
да бих ти пътя озарила,
сама бих станала на плам.
Но влача аз живот подровен, -
пред тебе късно се вестих! -
прости за моя взор любовен,
прости, сърце ти че смутих…
***
Преди, кога се взирах в небесата,
Всевишни Бог ми пълнеше душата;
но днес кога се в своя поглед взрях,
там други бог захласната видях.
Пред този бог аз клетва веч изрекох;
в догробна служба нему се обрекох:
и с белите цветя на младостта
ще кича храма свят на любовта.
—————–
сп. „Севлиевски сговор”, г. 1, кн. 1, 1922 г.
