КРАСИВО УТРО

Михаил Дудин

превод: Красимир Георгиев

КРАСИВО УТРО

Сън сънувам в нощта, че умираш,
но за помощ не ме призова.
Океанска вълна те намира…
В здрач беззвезден се случи това.

Ураганът фуния разтегна
и заля полуострова твърд.
„Ти почакай! - завиках към него. -
Ние клехме се в обич до смърт!”

И събуждам се. Плахичко, скришом
се оглеждам с тревожна тъга.
Ти спокойно и сладко си дишаш
върху мойта примряла ръка.

Плиска чар, с доверчивост обична
мие тялото буйна коса.
Зад прозорци запяла е птичка,
по стъклата се стича роса.

——————————

КРАСИВОЕ УТРО

Мне приснилось, что ты погибала,
Но на помощь меня не звала.
За хребтом океанского вала
Грохотала беззвездная мгла.

Ураган, разгоняя воронку,
Захлестнул полуостров на треть.
„Подожди, - закричал я вдогонку, -
Мы ведь вместе клялись умереть!”

И проснулся. И как бы украдкой
Оглянулся в тревожной тоске.
Ты дышала спокойно и сладко
На моей занемевшей руке.

И доверчивость легкого тела,
Как волна, омывала коса.
А за окнами пеночка пела,
И со стекол сходила роса.