Михаил Дудин

превод: Андрей Андреев

ЗАКЛИНАНИЕ OT ПОЛЮСА

Опазете, братя, днес
Земята!
Чучулигата, високо в небесата,
пеперудата върху листото,
слънчевия блясък и дървото,
рака между камъните сини,
баобаба в знойните пустини,
ястреба и месеца с извити
рогове над речното корито,
лястовицата, изгубена в житата.
Опазете, братя, днес
Земята!

Опазете песента в зенита,
вятъра и мрака в глъбините,
старостта със циганското лято,
стъпките тревожни на жената,
любовта с желязна упоритост,
пролетната ярост на водите.
Опазете кълновете млади,
празника в зелените ливади,
океана, сушата и пътя,
и душата, дето е безсмъртна,
възлите, завързали съдбата.
Опазете, братя, днес
Земята!

Опазете
стръмните завои,
вдъхновението и покоя,
тръпната надежда на доброто,
на рода кръвта и потеклото,
възгласа, проблеснал като сабя,
сладостта на млякото и хляба.
Опазете, братя, добротата,
слабия да брани от бедата,
бъдещето - ей за тези кратки
стихове във моите тетрадки.

Всичко ви дарявам!
Приемете!
Но Земята
само
опазете!

—————————–

СЕЙ ЗЪРНО!

Роден си на Земята. И предците
един завет и щастие едно
ти завещаха - в нощите и дните
с душата си да чуваш: сей зърно!

Роден си на земята. И дългът ти
отдавна е определен - дано
опазиш ти горите й и пътя,
моретата, реките. Сей зърно!

Какво, че днес светът разединен е,
че мъка те съсипва - все едно,
ще имат край войни и дни студени,
и песни, и любови. Сей зърно!

И в онзи миг, сърцето ти когато
с последни страсти изгори само,
като зърно ще слезеш в глъбината
на земната утроба - сей зърно!

Земята твоя е! Тя е люляла
на дните ти тъканото платно.
И няма нито край, нито начало
извечната й Песен. Сей зърно!

ЗАКЛИНАНИЕ С ПОЛЮСА

Берегите Землю!
Берегите
Жаворонка в голубом зените,
Бабочку на стебле повелики,
На тропинке солнечные блики,
На камнях играющего краба,
Над пустыней тень от баобаба,
Ястреба, парящего над полем,
Ясный месяц над речным покоем,
Ласточку, мелькающую в жите,
Берегите Землю!

Берегите
Чудо песен
Городов и весей,
Мрак глубин и волю поднебесий,
Старости последнюю отраду -
Женщину,
Бегущую к детсаду,
Нежности беспомощное пение
И любви железное терпение.
Берегите молодые всходы
На зеленом празднике природы,
Небо в звездах, океан и сушу
И в бессмертие верящую душу -
Всех судеб связывающие нити.
Берегите землю!

Берегите
Времени крутые повороты,
Радость вдохновения и работы,
Древнего родства живые свойства,
Дерево надежд и беспокойства,
Откровение земли и неба-
Сладость жизни, молока и хлеба.
Берегите доброту и жалость,
Чтоб она за слабого сражалась.
Берегите будущего ради
Это слово из моей тетради.

Всю дарю!
И всю от вас приемлю!
Только
Берегите
Эту
Землю!

—————————–

СЕЙ ЗЕРНО!

Ты на земле рождён. Заветом
Далёких предков суждено
Тебе всегда: зимой и летом
Душою слышать: сей зерно!

Ты на земле рождён. Не тем ли
Твой долг определён давно:
Хранить её леса и земли,
Моря и реки. Сей зерно!

Что из того, что мир расколот
Тоскою распрей! Всё равно
Пройдут война, чума и голод,
Любовь и песня. Сей зерно!

Пусть будет сердце в миг единый
Последней страстью сожжено,
И ты уйдёшь зерном в глубины
Земной утробы, - сей зерно!

Земля - твоя! Она качала
Твоей судьбы веретено.
И нет конца и нет начала
У вечной Песни. Сей зерно!