Михаил Дудин

превод: Татяна Любенова

***

Няма у мен пристрастност към покоя.
По свой си път съдбата ми върви.
Защо да крия? Нищо аз не крия.
Пред тебе чиста моята душа стои.

Светът е свеж, като снега -
                            на слънце ярък,
със бод от синя иня е съшит,
За мене и за тебе мил подарък.
Вземи го! И той бърза, както ти.

Посрещай го със работа и песен,
със цялата душевна топлота.
Живея и е все по-интересно,
сложно и строго времето сега.

И зрелостта си има своя радост,
свои дела, но не за тях е дума.
През времето за себе си не трябва
живота и душата да заключваш.

Не сме в живота гости ний случайни,
на приказки богати и измислици.
Земята кръгла - как да скриеш тайните?
Зимата бяла - и следите виждат се.

1955 г.

—————————–

ТИХО

                 На М. М. Пришвин

Гърмът от буря нощна се успокои.
И пред разсъмването - ехо отзвучава.
Тържествената тишина така звъни,
сякаш, исконно, е на музика начало.

Гората борова е като златен орган,
цяла пронизана е с мека светлина.
От мокър боровинков храст мъглата,
лист не докоснала, се вдига в небеса.

Светът е хубав! И така щастлив съм!
В света измит - и тайна не е тайната.
А по косата ми, не бе ли вечността,
която ме погали с длан случайно?

Душата ми, лишена от съмнения,
покой събира, бавно, без да бърза.
…И тишината капчица отрони
във блюдцето на червенушка гъба.

1972 г.

***

Нет у меня пристрастия к покою.
Судьба моя своей идет тропой.
Зачем скрыват? Я ничего не скроя.
Душа моя чиста перед тобой.

Мир, свеж как снег,
                      на солнце, ярок,
Голубоватым инеем прошит.
Он для тебя и для меня подарок.
Бери его! Он, как и ты, спешит.

Встречай его работой или песней,
Всей теплотой душевного огня.
Чем дольше я живу, тем интересней,
Сложней и строже время для меня.

Есть и своя у зрелости отрада,
Свои дела, но не об этом речь.
В любое время для себя не надо
Запась души и жизнь свою беречь.

Нет, мы в гостях у жизни не случайны
И вымыслом и сказкой не бедны.
Земля кругла - на ней не скроешь тайны.
Зима бела - и все следы видны.

1955 г.

—————————–

ТИХО

                М.М. Пришвину

Ночной грозы угомонился гром.
Перед рассветом эхо отзвучало.
И тишина торжественна кругом,
Как изначальной мизыки начало.

Сосновый лес - как золотой орган,
Пронизанный легчайшим свежим светом.
От мокрого брусничника туман
Уходит в небо, не касаясь веток.

Как мир хорош! И как я счастлив сам!
В умытом мире тайное не тайно.
Не вечность ли сейчас по волосам
Меня рукой погладила случайно?

И вновь душа, сомнений лишена,
Покоя набирается без спешки.
…И каплю обронила тишина
в фаянсовое блюдце сыроежки.

1972 г.