Михаил Дудин

превод: Марко Марков

***

Бълнуване и кал в траншея.
И розов облак. Пролетта.
Сърце! Кога ще хубавеят
площадите сурови на света.

Отдавна време е! Под жива пепел -
съсиреци, и трупове, и зов.
Сърце! Ти носиш в болна шепа
корави сълзи, яростна любов.

Виж - пролет е! Над равнината руска
намира светлината дом.
И птица в амбразурата се спуска.
И каца на лафета мълчешком.