Михаил Дудин

превод: Тихомир Йорданов

***
Ливада пъстра, спомените тук
цъфтят на времето напук.

За мене тя е като втори кръг -
изстрелва дните ми със лък.

Наяве в тях, понякога насън,
преминал ги, аз в бъдещето съм.

Там, отчужден, аз синора трънлив
внимателно прескачам, още жив.

Пак там ти в утрешния ден
ще виждаш вчерашния мен.

Там върволицата на тези дни
от вчерашния ден ти погледни

как тази и онази далнина
се сливат във печал една.

Аз все така във твоите очи
не виждам образа ми да личи.

***
И стиховете имат мода
и своя работа добра.
Мен чиста обич и природа
с поезията ме събра.
И аз със почерка си бледен
записвам стихове по здрач.
И зная си: не съм последен,
но не и първи запевач.
Успехи чужди не ревнувам.
Сърцето си не укротих -
не мен ми времето диктува
съдбата си и своя стих.
То с песни пътя ми поръси
и след сражение - покой.
То все ми казваше: „Възкръсвай”
и ме повеждаше на бой.
Доде перото ми готово,
в ръката ми е, в този миг,
аз бързам, бързам свое слово
да кажа в руския език.