ДЪЖД ЦЯЛА НОЩ ВАЛЯ…

Михаил Дудин

превод: Николай Бояджиев

***
Дъжд цяла нощ валя. Той с бели мълнии
и пръски би по моите стъкла.
И с дъх озонен стаята изпълниха
тополите, отърсили крила.

А като птица приказна ти спеше,
съвсем прозрачна, лека като пух.
Какъв ли сън в прегръдка те държеше,
и радваха ли песни твоя слух?

Сънят бе сладък. Твоите клепачи
притворени, напомняха листа.
А раждаше се - бистра и прозрачна -
със песни и цвъртене утринта.

И сякаш тънеше светът в зелено,
залян от звънналия птичи глас.
Поисках като птица да те взема
и поднеса към устните си аз.