Атила Йожеф

Атила Йожеф (11.04.1905 - 3.12.1937 г.) е унгарски пролетарски поет. Роден в покрайнините на Будапеща. Син на Арон Йожеф, произхождащ от Трансилвания, работник в сапунена фабрика, и унгарска селска девойка - перачка. Баща му изоставя семейството, когато той е на три години. Израства в крайна бедност, работи по ферми. Майка му умира през декември 1919 г. на 43 г. Съден от властите още като малолетен, по време на престоя му в интерната в Мако - за стихотворение. Учи в университета в Сегед, но за стихотворението „С чисто сърце” е изключен през 1924 г. Опитва да се издържа с малкото пари, спечелени от публикувани стихове. Заминава за Виена (1925), после за Париж (1926-1927), следва френска литература в Сорбоната. Завръща се в Унгария през 1927 г. Работи като чиновник. През 1930 г. става член на нелегалната комунистическа партия, участва във всекидневната партийна работа, изключен през 1933 г. Никога не се жени. През 1935 г. преживява поредната депресия. През 1936 г. започва да издава ляворадикалното списание „Довод”. Широко разпространеното мнение е, че се самоубива в състояние на дълбока депресия (според някои смъртта му е случайна): хвърля се под колелата на влака край малко летовище на Балатон. Автор на стихосбирките „Просяк на красота” (1922), „Не аз крещя” (1925), „Нямам татко, нито майка” (1929), „Срини капитала, не хленчи” (1931), „Нощ в покрайнините” (1932), „Мечи танц” (1934), „Много боли!” (1936). Посмъртно негови творби са издавани през 1938, 1940, 1958, 1967, 1973 г. Стиховете му са преведени на 26 езика, включително и на български.


Публикации:


Поезия:

ПОСЛЕ/ превод: Петър Анастасов/ брой 39 април 2012

СТИХОВЕ/ превод: Нино Николов/ брой 40 май 2012

В КАКВО ВЯРВАТЕ/ превод: Петър Анастасов/ брой 40 май 2012

ПРЕВЪРНА МЕ В ДЕТЕ/ превод: Нино Николов/ брой 62 май 2014

ТВОИТЕ ОЧИ/ превод: Никола Инджов/ брой 90 декември 2016


За Атила Йожеф:

АТИЛА ЙОЖЕФ/ автор: Хорхе Бокканера/ брой 65 септември 2014