Атила Йожеф

превод: Никола Инджов

От големите твои очи дълбоко и тъмно сияние свети
и душата ми тъне в протяжен копнеж на кавал.
Един млад овчар неочаквано в мен се усети,
ямурлук на плещите си млади и силни развял,
а в ръцете ми яворът, яворът е проехтял.
От големите твои очи дълбоко и тъмно сияние вее,
избледнява в сърцето ми боровата зеленина.
О, сън гълъбов, защо трябва и тебе да преживея?
Моят път сякаш между звездите се рее
и по лицето ми капе звездистата светлина.
От големите твои очи дълбоко и тъмно сияние извира
и кръвта в моя мозък с неудържим грохот напира.