Атила Йожеф

превод: Петър Анастасов

ПОСЛЕ

И после мъртвата, която ме роди
и с песни ме люля, ще дойде да ме вземе.
Ще си отиде моята любов без време
и верността ми ще я проследи.
И песните на мама ще възкръснат в мене,
и разумът ми като космос ще набъбне.
Ще се окаже, че душата е могла да бъде
и скитница на битието, и търпение.
Като балтон, прояден от молци,
ще се разпадне тялото ми, ще умре.
Но мъртвата, която ме роди,
с грижовни пръсти ще го събере.

ПЕСЕН НА МЛАДИТЕ ЖЕНИ

С трепетни брадички - дяволити, чувствени,
и с глави рисувани, и с нозе изваяни, и с напети бели гърбове -
вижте и очите ни, след това и устните!

Лумва под нозете ни грациозен пламък - фурната ни чака.
И лицата бели вече са червени, както се е зачервила
плетката на козунака.

Вятърът безсрамен иска да погали плахата ни гръд.
Уж стадата сбира, а развява фусти,
а пък те плющят.

Мием, чистим, бършем, в кок коси прибрали,
и тела поклащаме, както гордият петел
своя гребен златоален.

И бедра, и хълбоци, и гърди играещи -
рой дечица сладки в росната трева
сякаш са това.

Вечер за мъжете си имаме целувка
и вода за миене, и вечеря вкусна.
Дразним ги с преструвка и ги утешаваме,
и ги подлудяваме с ненаситни устни.

Призори се взираме в своите кореми…

ХИМН НА ЖИВОТА

Живот, фараоне, властелине, поклон!
Твоят раб ти се моли!
Прости му, ако накрая те прокълне.

Трупаме вечната пирамида Вавилон,
с целувки я слепяме, с глина измазваме, а ти с наслаждение
пиеш нашата кръв и нашето вдъхновение.

Затова те ругая под път и над път
аз, тъжният твой пролетарий, Живот!
Други в неделя се веселят.

Не съжалявам, а съм щастлив,
че мога с тези ръце да изтръгна от тебе
извечното свое право да бъда жив!

Аз, който до вчера не те обичах,
днес химна ти с пълни гърди запявам,
днес тичам след тебе и в тебе се вричам,

С окови все още, пред твоите древни врати
заставам. И си признавам, че ме е страх,
но моля те, не ме отблъсквай ти!

МОДЕРЕН СОНЕТ

Човек и без храна в килера,
и с празни рафтове, живее.
Помага му смъртта, страхът от нея.
(А гладният човек съм аз и не от вчера.)

Печално е, но сякаш бог е сляп -
не иска той от своя трон да слезе
да избоде очите на онези,
виновните, че нямам хляб.

Гордея се със свойта нищета и вече знам:
единствено магарето нахално
от ударите със камшик не го е срам

и новобранецът на пост с мечти всевишни,
и ученикът, който след учителска похвала
си хапва у дома компот от вишни.

(Подсрочник от Чавдар Добрев)