Атила Йожеф

превод: Невена Стефанова

От осем дена непрестанно
във сънищата срещам мама.
Тя към тавана разтреперана
прането носи във панера.

Дете наивно бях… Отчаян,
че тя със мене не играе,
крещях със сълзи във очите:
„Вместо прането мен носи ти!”

Но тя отмина нанагоре,
спокойна, без да проговори,
с панера, с дрехите крилати,
все по-далече от земята…

Сега не съм аз тъй нещастен:
на мама образът израсна -
с коси в лазурите развяни
простира облаците прани.

1934 г.