Атила Йожеф

превод: Нино Николов

МОЯТА МИЛА МИНА ОТТУК

Между врабците гълъбов гук -
моята мила мина оттук.

Стъпки по плочника. В същия миг
плъзна по нежния глезен светлик.

Трепнаха в лека безреда коси -
пламваха погледи, кой да гаси?

Светна по нейните стъпки градът.
Улици бляскат, очи я зоват.

Всички я искат, не знаят, че тя
корен за мен е и връх в обичта.

Как съм я галил, изтръпнал от страх:
ще ми я грабне ли някой от тях?

Сито доволство! То вече помете,
скърши у мен завистливото цвете.

Ето я! Мина-отмина така,
с волния вятър ръка за ръка.

ЛЮЛЧИНА ПЕСЕН

В тихата тръстика
тихо я люля,
синева и блясък
устните им сля.
Може да осъмне
някога и с друг -
нека я люлее,
както този тук.

ЛЕТЕН СЛЕДОБЕД

Шрак-щрак ножицата. Стрина
чемширите подрязва.
Изправи се, че се прозина,
оттук се забелязва.

Бърбори радиото. Звънна
крилце върху стъклата.
И вятърче танцува сънно
навън, върху тревата.

Безкрайно, времето замира,
сред локвичка разлято.
И че отлита се разбира
по трепета в цветята.

Отдавна вече съм забравил:
почивам или пиша.
Жена, с покривка снежнобяла,
трапеза слага пищна.

Как светлината на платното
сияе под небето!
А в подноса, върху стъклото,
как ягодите светят!

Щастлив съм. Лошото забравям.
До мен си ти, любима.
И двама слушаме как бавно
товарен влак отмина.

ЩЕ ОСТАРЕЕШ…

Ще остарееш и ще се измъчваш,
че ме измъчи - ти си горда днес,
но ще почука съвестта и злъчно
ще се надсмее споменът злочест.

Ще имаш старо куче да те пази,
денят ще те люлее в стар шезлонг,
ала нощта, самотна и омразна,
със сенки ще нахлува в твоя дом.

И кучето понякога ще лае
във тишината пуста като степ,
по кой ще дойде, кой ще пожелае
да потъжи за миналото с теб?

Ще се дотътриш с болен крак до малък
портрет във рамка, сякаш от злато,
младежкия си лик ти ще погалиш,
но той ще те кори със сто „защо”.

„Не го обичах…” - тихо ще се браниш,
беззъбата ти устна ще трепти.
Избягала от слънцето си ранно,
с нащърбен месец ще помръкваш ти.

А в твоя сън постелята ще рита
като кобила с първата юзда
и не страстта - уплахата ще пита:
да кажа „не” или да кажа „да”…

Решавай днес! Боя се, че тогава
ще бъда ехо от камбанен звън.
С тъгата си човек се уморява,
приспива я и сам потъва в сън.