Атила Йожеф

превод: Петър Велчев

Обикна ли те - влез, без да похлопаш,
ала си помисли добре!
На своя сламеник ще те положа.
И сламата му прашна ще изстене.

Прясна вода ще донеса да пиеш,
обувките ти после ще избърша,
покоя ни не ще смути тук никой,
ти кротко наште дрехи ще изкърпиш.

И ще река всред тишината пълна:
ако си уморена, ще ти сложа
на моя стол единствен, свойта кърпа
можеш да смъкнеш, ако стане топло.

Ако си гладна, ще ти дам хартия
вместо паница - и ако, да кажем,
артиса ядене, ти запази го,
защото аз съм също вечно гладен.

Обикна ли те - влез, без да похлопаш,
ала си помисли добре!
Защото после ще изпитвам болка,
ако отбягваш ме, като те срещна.