В КАКВО ВЯРВАТЕ

Атила Йожеф

превод: Петър Анастасов

В КАКВО ВЯРВАТЕ

Тела небесни, в това ли вярвате,
че както в огън кръжите шеметно
не се убивате, а се спасявате
от неизбежния крах на времето?

Безбрежна е вашата упоритост
да съществувате, да не чезнете.
Това любов ли е или хитрост
с око на вълк, облещен в бездната?

Законът, вечният, за привличането…
Пърхат в лампата темелите на нощта.
В стената траур кънти. Обичам я…
И се страхувам за нея, къде ли е тя?


КАЗВАТ

Едва роден, и нож държах в ръката.
Казват - жребий лек.
Но нещо друго искаше душата -
и взех перото, все пак съм човек.

Изгаря ме и стене верността.
Казват - той обича.
Помилвай ме, свещена простота -
аз просто с тебе се развличам.

Не помня, но и не забравям.
Казват - как така?
Изгубеното в тоя свят остава,
намерено от нечия ръка.

Стихии всемогъщи ме връхлитат.
Казват - ще умре.
Чух толкова неща, че предпочитам
да замълча. Така е по-добре.


ЩЕ ЗАМРЪЗНАТ ПОСЛЕ ПЕСНИТЕ

В тишината песните ще замръзнат,
геройството ще отлети.
А страстите, плахи и алчни, ще дръзнат
да молят за милосърдие.
Ако не лъжа, по-добре ли ще бъде?
И понеже аз така и така ще умра, кажи
защо ти е да съм жив?

(Подсрочник от Чавдар Добрев)